1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Циганите - не могат или не искат?

21 септември 2010

Всичко започна през юли: Франция изведнъж реши, че ромите представляват проблем, и започна акция по изгонването им от страната - разтурени бяха десетки ромски лагери, стотици цигани напуснаха Франция. Уж доброволно...

Има ли място за тях в Европа?Снимка: Johanna Horst

"Това не е просто дискриминация - тук става дума за ясни расистки действия на президента Саркози и неговото правителство" - казва Дерво Сейджич от Ромския информационен център за Босна и Херцеговина. Той е убеден, че борбата срещу престъпността е просто политически параван, зад който се крие заговор срещу ромската общност. Защото престъпници има навсякъде, също и сред ромите, но да се категоризира по този начин е недопустимо. А и в криминалните прояви на циганите има социален аргумент, изтъква Сейджич: "Балканите са бедният квартал на Европа, а ромите пък са на най-ниското стъпало на социалната стълбица. Ако в тези лагери има престъпници, нека се действа срещу тях, а не срещу всички роми", апелира Сейджич.

Циганинът - неспособен да се интегрира?

Образът на ромите -
клише или реалност?Снимка: AP

Социалните аспекти на въпроса обаче някак бяха изтласкани на заден план в данданията около френската държавна офанзива срещу ромите. Саркози допусна грешка, защото разтурянето на нелегалните лагери бе превърнато в етнически проблем, какъвто то не е, смята румънският социолог Николае Георге, дългогодишен отговорник за ромите към ОССЕ: "Проблемът беше "етнизиран", въпреки че корените му са в социалното положение на тези хора. Една евентуална стратегия за подобряване на това социално положение трябва да е насочена основно към ромите, но не само към тях."

А под стратегия се има главно едно нещо предвид: социална интеграция на ромите в страните, от които произхождат, казва Георге: "Просто е. Тези хора имат нужда от доходи, от работни места. Не само ромите, всички, които нямат професионална квалификация и идват от долните слоеве на обществото, трябва да получат достъп до образование. В Румъния цяла една група от хора изпадна от обществото и няма вече място в него поради икономическия бум през последните години."

По време на дебата относно експулсирането на ромите, сред аргументите на защитниците на френската политика бе и увереността, че ромите не могат и дори са неспособни да се интегрират в обществото. Това добре пасва в разпространеното клише за пътуващия народ, който никога не се установява на едно място. Това клише обаче не отговаря на истината, казва българинът Румян Русинов, председател на „Център за публични политики и застъпничество":

"Тази теза е погрешна и от историческа гледна точка. Ако погледнем към годините през комунизма (или социализма, както искате), можем да кажем, че България постигна доста повече успехи по отношение на интеграцията на ромите в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа, а и много повече от Западна Европа. Тъй като от около 800 000 роми поне половината живеят в интегрирана среда", подчертава Русинов.

Френският пример може
да се окаже заразителенСнимка: DW

Ромите - удобна мишена

Синтите и ромите са най-голямото малцинство в Европа - то наброява 12 милиона души. Въпреки това политическото им влияние е минимално. Една от причините за това е борбата между различните ромски кланове и организации. Те нямат лоби, страдат от натрупването на клишета и предразсъдъци у останалата част на обществото и са удобна мишена за десните екстремисти.

През последните години имаше редица случаи на нападения срещу роми, особено в страни като Унгария, Словакия и Румъния. Официалната политика на френската държава срещу ромите може да налее допълнително масло в огъня, смята Румян Русинов: "Силно се надявам този пример да не се окаже заразен. Първо за нашите държави, тези от Централна и Източна Европа, и второ за нашите расистки образования като партии, медии и т. н. Защото такива, без съмнение, имаме и някои от тях вече изпълзяха. Те почувстваха своите действия легитимирани и всъщност това е най-притеснителното."

Автор: З. Арбутина, Е. Видински

Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ