Ромите в Европа за пръв път се споменават във Византия през 11 век. Дълго време не се знае откъде произхождат. В началото ги наричали египтяни, което е и коренът на наименованието им в редица модерни езици: на английски "джипси", на испански "житанос", на френски "житан". Немското наименование е "цигойнер", подобно на това в някои славянски езици - "цигани", което идва от гръцкото "атсинагонас", наименование на секта в Мала Азия, практикуваща черна магия.

Крадат всичко, което им попадне?

В Западна Европа ромите се споменават за пръв път през 1414 година в Южна Германия. Където и да се появявали, с неортодоксалния си начин на живот те будели почуда у местните жители. Заради тъмния си тен на лицето били смятани понякога за татари или сарацини. Необичаен за местното население бил и номадският им живот.

Приемани първоначално с известна симпатия, впоследствие те предизвикват гнева на църквата, тъй като не спазват Божиите закони и не ходят на църква. В енциклопедия от 1735 г. Йохан Цедлер описва ромите като "вечно безбожни, лоши хора". Враждебността към ромите нерядко е била вкоренена в законите.

Най-лошите форми на дискриминация - тези, които днес наричаме етнически чистки, - са практикувани в Западна Европа. Ромите са бивали прокуждани под заплаха от смъртно наказание, мъчения и затвор. В Германия и Холандия преследванията срещу тях продължават до 19 век. Една от главните причини за прокужданията е, че ромите са били смятани за непоправими крадци.

Изтокът - по-толерантен от Запада

В по-ранни издания на енциклопедия "Британика" се твърди, че ромите крадяли всичко, което им попадне под ръка. Смята се, че причина за това е материалното им положение - бедността ги принуждавала да посягат на чуждата собственост.

Предубеждения към ромите е имало и в Източна Европа. Само че тук хората са съзнавали икономическото значение на тази малцинствена група. Точно по тази причина в източната част на континента не се появяват закони, които налагат прокуждане на ромите.