Циничният театър с имитацията на избор на главен прокурор със сигурност ще има трайни, макар и не толкова видими последици върху обществения морал. Политиците открито показаха на гражданите, че правилата са измислени, за да се нарушават. Хубав пример, няма що. То е същото като да казвате на едно дете, че няма нищо нередно в това да пресича на червено. След подобни примери обаче резултатите винаги са катастрофални. Ето и още един.

Наскоро председателят на НС Георги Пирински защити наличието на скъпия и излишно голям автомобилен парк на парламента, казвайки, че луксозните автомобили са средство чрез което властта респектира престъпниците. Последните се возят на същите марки автомобили, а както се разбра преди време някои от тях ги обслужват и същите шофьори, които возят държавните мъже. Не бих искал да обсъждам незащитимата позиция на социалистическия председател на парламента. Няма смисъл да се подхваща отново и разговора за колите на властта. Не защото е популистки, а защото е обречен. Дадох този пример, за да илюстрирам начина по който бе избран главния прокурор на републиката. Искам да кажа, че няма никаква разлика между нахалството на властта арогантно да ползва привилегии и нахалството й арогантно да нарушава основните закони на страната.

Някой ще каже, че в сравнение с първото, второто е дреболия. Аз ще отговоря, че малките неща водят до големите. Българите се възмущават, макар и тихомълком на нахалството с което народните им представители от години ползват привилегии по същия начин, по който ги ползваше комунистическата номенклатура преди 89-та. Има роптаене, но няма скандал. И тъй като няма скандал, с течение на годините властта става все по-нагла, а злоупотребите й все по-едри. Незачитането на елементарните правила на обществено приличие води до незачитане и на всички останали правила и закони. Въпрос на цивилизованост е както да не злоупотребяваш с властта и парите на онези, които са те избрали, така и да уважаваш законите в които си се клел и които дори сам си изработвал и гласувал. Как да бъдат убедени хората в предимствата на демокрацията когато политиците открито се подиграват с нейните завоевания. Посланието на политическата класа е следното – “Всичко, което виждате, че правим няма нищо общо с онова, което ви казваме, че трябва да се прави. Демокрацията е фасада, преструвка, нова модна дума зад която се крием всички ние – рожби на комунизма. Ние пак сме тук и сме си все същите”. Демократичните правила и процедури са създадени, за да усложняват живота на простосмъртните и, за да очертават привилегированата територия на онези за които не важат. В този смисъл завръщането във властта на номенклатурните комунистически фамили е съвсем закономерно. Цинизмът на прехода доби завършен вид, а разочарованието и отвращението останаха единствените усещания за онези, които наивно мислиха, че България скоро може да се превърне в нормална демокрация.