"В неделя сутрин изборните урни още са празни", обича да казва премиерът Алексис Ципрас. С това той иска да окуражи привържениците си да гласуват - независимо какво сочат анкетите на социологическите агенции.  

А избирателите на управляващата в Гърция лява партия Сириза има защо да са обезкуражени: консервативната Нова демокрация води убедително във всички социологически допитвания. Последните анкети от сряда (3 юли) дори сочат, че консерваторите са увеличили преднината си на повече от 13%. Очаква се, че лидерът на опозицията Кириакос Мицотакис ще стане министър-председател на страната. Ако всичко се развива според неговите планове, той дори би могъл да състави и самостоятелно правителство. „Борим се за всеки глас и искаме да съставим силно правителство, за да може Мицотакис бързо да изпълни своите предизборни обещания", казва пред ДВ Константинос Киранакис, кандидат-депутат на консерваторите в Атина.

"Свършихме си работата"

Но и Сириза не губи надежда: „Вярвам, че ние ще спечелим парламентарните избори, просто ми се иска да вярвам в това", казва Костас Арванитис, наскоро избран за евродепутат от Сириза. „Социологическите допитвания не винаги се оказват верни, а правенето на прогнози е трудно", казва той и добавя шеговито: "Та нима някой е допускал, че Ливърпул ще победи Барселона във втория мач от Шампионската Лига с 4:0?"

Когато обаче става дума за политиката на Сириза той бързо губи всякакво чувство за хумор: „Нашата партия свърши работата докрай и сложи точка на политиката на икономии в Гърция, ние изринахме Авгиевите обори", казва бившият журналист убедено.

Голямата заслуга на правителството на Ципрас била, че МВФ вече не проверява финансите на Гърция. А това, че бившият шеф на социалистите Йоргос Папандреу повикал експертите на МВФ в Гърция веднага след избухването на дълговата криза, било „истинско престъпление".

Виновни са другите

Когато беше в опозиция, лидерът на Сириза Алексис Ципрас клеймеше международните кредитори и настояваше за сериозно опрощаване на гръцките дългове. След като пое властта през 2015 обаче, настъпи ерата на икономическия реализъм. Но колкото повече наближава изборният ден, толкова по-силно гърците си припомнят едновремешния бунтар Ципрас, който сега предлага собствено обяснение за това, че Гърция в крайна сметка се подчини на международните кредитори - въпреки резултата от референдума през 2015: „Бяхме наивни да вярваме, че Европа ще зачете решенията на гръцкия народ", каза той тези дни пред телевизия Skai. С което иска да каже, че виновни са другите, а не те. 

Ципрас не спира да предупреждава, че евентуална смяна на правителството няма да е от полза за страната. Ако шефът на консерваторите Мицотакис стане премиер, Гърция щяла да се върне към политиката на строги икономии, а успешните наченки на реформи от последните години щели да бъдат поставени под въпрос. 

Опозиционният водач Киранакис обаче отхвърля всякаква вина на своята партия: „Последното консервативно правителство беше и първото, което успя да овладее огромния дефицит на страната и да я тласне отново към икономически ръст", казва той. Според него, Ципрас е водел колеблив и непоследователен курс, в резултат на което били натрупани нови задължения за над 30 милиарда евро.

Битка за гласовете на левите избиратели

В това време Ципрас неуморно се бори на два фронта: срещу консерваторите, но и срещу социалистите, които дълго време бяха почти маргинална сила, но сега се надяват да постигнат двуцифрен резултат.

Дори Ципрас да загуби изборите в неделя, той иска да постигне поне една минимална цел: Сириза да се утвърди като основна политическа сила вляво от центъра. Това навярно няма да е особено трудно, макар социалистическият кандидат Константинос Ботопулос неуморно да твърди, че неговото лявоцентристко Движение за промяна (КINAL) е единствената социалдемократическа алтернатива в Гърция. „Сириза не е нито социалдемократическа, нито лява партия", казва Ботопулос.