Православният храм в Шубино се намира недалеч от Червения площад в Москва. По съветско време е бил затворен за цели 60 години. Комунистите го превръщат в склад за книги, а през 1970-те години - в печатница. Стенописите са замазани, иконите - изнесени. Държавата връща храма на Руската православна църква едва през 1991 и още същата година отец Александър Борисов отслужва първата литургия. Оттогава е и църковен настоятел.

Подобно на мнозина руски духовници Борисов има и светска професия - работил е в Института по генетика към Руската академия на науките. По съветско време работата на свещениците е силно ограничена от държавната власт. Разрешено им е било единствено участието в църковни богослужения. "Ние правехме някои кръщенета и венчавки, но всичко това ставаше нелегално", спомня си отецът. Сега времената са други. Всяка неделя в Шубинската църква се събират множество хора - не само богомолци. Идват и "обикновени" жени и мъже, които търсят помощ и утеха.

Отец Александър е разрешил на групата за самотерапия "Анонимни алкохолици" да се срещат в едно от помещенията на храма. Православните свещеници като Борисов, които се ангажират и със социална дейност, все още са рядкост в днешна Русия. В епархията на Шубино помагат например на затворници, които са излежали наказанието си и се опитват да се интегрират в обществото. Енориашите събират дрехи, играчки и лекарства за един дом за изоставени деца, а зимно време раздават два пъти в седмицата безплатна топла храна за около 600 души.

Църква и държава - в пълна хармония

Традиционният православен идеал съдържа представата за тясно взаимодействие и сътрудничество между църквата и държавата, но изрично изключва възможността за взаимни намеси. Русия е светска страна, в която църквата и държавата са отделени - е записано в член 14-ти от конституцията на постсъветска Русия. Църквата не се меси в държавните дела и не отправя критики, поради което е твърде удобен партньор за управниците в Кремъл.

От две десетилетия насам Русия издирва новата си идентичност. Тя би трябвало да запълни вакуума, възникнал след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и краха на съветската идеология. До голяма степен този вакуум се запълва тъкмо от православието. Между 60 и 80 процента от руснаците се определят като православни християни, макар да не участват активно в църковния живот. Православието за мнозина е символ на стабилност и установеност, на спойващ елемент и сила. Руската православна църква подсилва тези впечатления, стремейки се да е близо до държавната власт. Другата страна на медала е, че църквата не е нито независима, нито свободна да провежда своя собствена политика. Руските патриарси по традиция са надеждни партньори на политическата класа. Така беше при Алексий Втори, така е и сега при Кирил. Вторият дори задмина по лоялност своя предшественик, наричайки Путин "чудо Божие".

Православната църква се възприема и като морална инстанция на обществото. Представите, които рекламира обаче, включително и в различни телевизионни предавания, са крайно консервативни и архаични. Хомосексуалната ориентация например е твърдо заклеймена като грях: "Ако разрешат провеждането на гей-паради, всеки би могъл да се запита: Че защо да не опитам и аз?", гневеше се Кирил в едно телевизионно предаване преди години и добави: " Ами нека тогава разрешат и паради за наркомани!"

Последният тоталитарен остров

Всъщност и Римо-католическата църква осъжда хомосексуалността, но в православната църква на хомосексуалните се гледа като на непълноценни хора. Голяма част от руското общество подкрепя този възглед. Той е разпространен не само сред обикновените хора, но и сред по-образованите. Почти никой не си позволява публично да защити сексуалните малцинства - от страх, че може и самият той да бъде стигматизиран.

Междувременно обаче дружбата между църква и държава, между Кирил и Путин се натъква на все повече критики. Броят на вярващите, които се дистанцират от Руската църква, расте. Сред тях е и писателката Елена Чижова: "Много хора разбраха, че днешната Руска православна църква е много сурова, тоталитарна организация - тя е последният тоталитарен остров в една авторитарна държава. Църквата е твърде далеч от всичко, което се случва в обществото."

АГ, ДПА, ДР, ЕЗ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова