Става дума за съпротива срещу правителството във Вашингтон, срещу курс на Барак Обама по посока социализъм, срещу прекомерно държавно опекунство и срещу високи данъци. На събранието присъства например Джери Уилямс:

”Ние си служим с "оръжията" не само за лов, но и за да се браним срещу правителството”, тръби бившият полицай. Или пък Ан Калабрия, която с гръмлив глас обвинява Обама в държавна измяна.Но дошли са също и по-либерални духове като Том Нимилър, които просто искат държавата да ги остави на спокойствие.

"Чаеният бунт" - на мода

От месеци такива събрания се организират навсякъде в САЩ. Междувременно движението полага усилия да се организира като политическа сила. Името „Движение на чаеното парти” е заимствано от едно ключово събитие в борбата за независимост срещу британската корона.

На 16 декември 1773 заселници в град Бостън се опълчват срещу данъчния диктат от Лондон като превземат един британски кораб и изхвърлят товара в морето - чували, пълни с индийски чай. Особено нахъсаният Джъдсън Филипс заявява, че „онези във Вашингтон трябва да се страхуват от нас”. Но, разбира се, не всички. Тъй като колкото и охотно активистите на „чаеното движение” да парадират, че са независими, толкова повече идеологически и персонално движението е преплетено с републиканците.

Съюз с републиканците

Много "чаени бунтари" не са нищо друго освен представители на дясното крило на Републиканската партия. Също и Джъдсън Филипс е републиканец. И той желае един тактически алианс, заявявайки: ”Нашата цел трябва да един консервативен конгрес през 2010 и един консервативен президент през 2012.

Най-силният елемент в това движение е Сара Пейлин - „дамата на сърцето” на консервативна Америка. На събрание в Нешвил 600 „чаени бунтовници” приветстваха възторжено бившата губернаторка на Аляска. Те се изправиха на крака, когато Сара Пейлин провъзгласи в залата колко се гордее с това, че е американка и че държавата най-сетне трябвало да освободи пътя, за да може Америка да възвърне силата си, на което „чаените бунтари” реагираха с неистови скандирания „Сара за президент.”