Преди време получих едно много интересно съобщение във Фейсбук. Като човек, излежал полагащото му се в Немската гимназия в София, от време на време получавам покани да гласувам за конкурси за чалга песни или силиконови гърди. Това съобщение беше различно – нямаше линкове, не беше на латиница с 4-ки вместо буквата "ч" и беше грамотно написано. Зачетох се.

Имането и нямането

Бивша ученичка на гимназията разказваше как при поредното си връщане в България (90% от завършилите заминават в чужбина, като по-голямата част от тях и остават там) „традиционно“ минала да види „добрата стара немска“. Никой не е предпазен от носталгия, мисля си. Но това минаване било различно, защото бившата ученичка се заговорила с домакинката.

Аз също съм бил в училище, но длъжностната характеристика на домакинката за мен остана енигма. Винаги съм мислил, че щом е домакинка, ще ме посрещне с цейлонски чай и маслени бисквити, когато отивам в час. Това обаче за 12 години не се случи нито веднъж. Домакинката вечно пиеше кафе и клюкарстваше със секретарката или с чистачката, или с монтьора (а имаше и монтьор!).

Дай им шоу и фасул!

Та домакинката, вълшебницата на неизвестните дейности, рекла на бившата ученичка: "Идвате тук, за да видите гимназията, но никой от вас нито веднъж не направи дарение, за да се оправят нещата тук."

За миг оглупях от почуда. В главата ми изкънтя „Кво?“, написано точно така. Вероятно домакинката е някакъв вид сводница за дарители. И това беше само началото на съобщението. Тепърва следваше сърцевината на съобщението, което момичето от Фейсбук ми беше изпратило: безкрайното съжаление на авторката, че не се сетила по-рано да се направи страница за дарения за гимназията, защото „сложили нови дограми, ама не им стигнали парите да оправят даже и боята около дограмата“, а „домакинката каза, че издават фактури, така че човек може да приспадне дарението от данъците си.“

Да оправят боята около дограмата едва ли е финансов проблем номер едно на образователната ни система, да не кажа, че си е чисто мърлячество в стил „карай, и така става“. Мисля си също за тоалетните в училище. Сюрреалистични места - стават за пушене, но да се изпикаеш е невъзможно. Това са те, ученическите тоалетни, майка ми винаги казваше да не докосвам нищо в тях. (Не казваше, че са гадни, въпреки че плаща данъци. Казваше просто, че са гадни.)

Под игото

Образователната система в България се руши. Лошото е, че това се случва не поради тривиалната некадърност на някакви хора, не. Твърде много случайности, плюс една ясно видима преднамереност постигат хомогенен резултат: от училището излизат неграмотни, некреативни и некултурни индивиди. Защото най-лесно се управляват тези, които гледат Биг Брадър, четат Галерия и слушат Ивана. Робите нямат изисквания, стига да има шоу и фасул.

В образованието (сякаш и в цялата държава) има някакъв зъл гений, който дърпа конците, така щото нещата или да стават по-зле, или да не се променят. Истинският Октопод трябва да се намери някъде там. Скоро. Иначе през 2050 София ще бъде столица на една духовна Сахара.

Преди време си говорих с един от малкото добри учители в ученическата ми биография. От тези, дето променят възгледите и чертаят пътищата, по които се развива личността. Бяхме в едно заведение до Софийската математическа гимназия и докато покрай нас се суетяха весели момичета, облечени като Лейди Гага, аз го попитах: "Добре де, няма ли нещата да тръгнат добре, все пак учениците вече изобщо не са раждани през комунизма?". Той ми каза скептично, гледайки джобния си часовник: "Мм-не, няма подобни индикации. От къде да дойде такава промяна в мисленето? Сегашните поколения са все по-инертни." Замълчахме.

Провалът

Ученическите протести бяха наистина злополучни. Сестрата на една приятелка ми каза, че тези протести в нейното училище хич не се получили, защото „те ни направиха всички класни на 3-ти и 4-ти". Впрочем през 2008 учителите също протестираха. Два месеца. За пари и нищо друго. Факт е, че тяхната седянка беше по-сполучлива от тази на учениците.

Зад всяка новина в България се крие караконджул, човек просто трябва да го намери. Ученици в Пловдив протестирали срещу скандално малката ваканция, но учителите ги наказали да мият тоалетни. Да мият своите гадни тоалетни. Даа, не е за вярване – учителят наказва надигналите главица срещу сабята, а после има час за Ботев. Така се създават роби.

Робство и предразсъдъци

Като споменах за роби. Сещам се за една прекрасна илюстрация. В Немската гимназия имаше (може би и все още го има) един учител по философия. В неговите часове така и не стана дума за Аристотел. Обаче аналният секс и женската мастурбация често бяха в дневния ред. Този учител много обичаше да пощипва ученичките, да ги кани да берат гъби на Панчарево и други земни и лъстиви неща.

В един момент ученичките се оплакаха на класната. Тя им каза да не предприемат никакви действия, защото той имал много сериозни връзки и от цялата работа само момичетата щели да пострадат, пък и нали само ги задявал, какво толкова. Да, така се създават роби.

Ученици, протестирайте! Опитват се да създадат от вас говеда. Искат да сте скотове с бигбрадъровска лексика. Искат да слушате чалга до малоумие и да мислите, че гласувайки не променяте нищо. Че личният бунт е отживелица от времето на Ботев. Казвам ви, протестирайте! Пуснете си Секс Пистълс, рецитирайте "Вяра" на Вапцаров! Спрете да ходите на училище, докато тоалетните ви поне малко заприличат на учителските. През това време четете хубави книги, напук на учителите, напук на системата. Казвам ви, протестът си струва! Завършвам този текст с цитат от великия Буковски:

"Its the only good fight there is." *

* "Това е единствената битка, която човек си заслужава да води."