Тачър е една от онези само 25 жени, които през 1959 са избрани в британския парламент. В Англия жени депутатки има наистина още от 1919, но единственото, което е направено дотогава за интеграцията им, е тоалетната за "дамите депутатки". Политиката все още е мъжко занимание.

Тайната на нейния успех

През 60-те години Тачър бавно, но сигурно си пробива път нагоре в своята Консервативна партия, заемайки различни ниски постове. На моменти комбинацията от съпруга, майка и политик я излага на такъв стрес, че веднъж припада. "Нищо сериозно, просто преумора", казва тя на един свой колега.

През 1970 Тачър влиза в кабинета на Едуард Хийт като министър на образованието. Тя се чувства аутсайдер сред мъжката компания на колегите си министри. Ала постепенно започва да се налага, като оглавява консерваторите и става шеф на опозицията. По време на едно посещение в Америка нейните плакативни изявления по всички възможни теми, от заплахата на комунизма до абсурда на феминисткото движение, я превръщат в сензация. Когато един американски журналист я запитва какво мисли за женското движение, тя отвръща: "Някои от нас работеха вече по кариерата си, когато другите нямаха и помен от правата на жените".

Раждането на един мит

Новият, твърд имидж на Тачър бива неволно затвърден от СССР. По повод една нейна реч армейският вестник "Красная звезда" я заклеймява като "желязната лейди" и така създава един мит. С този си имидж тя печели парламентарните избори през май 1976 и става първата жена министър-председател в Европа - изненада не само за англичаните, но и за целия свят.

Тачър искаше да намали инфлацията, да прекърши гръбнака на профсъюзите и най-вече да ограничи държавните разходи. Няма съмнение обаче, че идването на власт на една жена разтърси британския политически естаблишмънт.

След като в течение на годините Тачър спечели още два пъти изборите, нейната дамска чанта - първоначално символ на женска слабост - се превърна в символ на нейната неограничена власт. Веднъж нейните министри отиват на заседание при министър-председателката и виждат аксесоара на масата пред празния стол на Тачър. "Да започваме", казал един от тях. "Чантата е тук."

Краят на Желязната лейди

Постепенно обаче нейните достойнства се израждат в слабости. Тачър се провали в крайна сметка под комбинираното въздействие на опита й да въведе един нов данък, разцеплението на консерваторите по въпроса за европейската интеграция и личния й ръководен стил, с който си навлече много врагове. За някои Тачър е просто зла вещица, за други обаче тя е неувяхващ пример, че една жена може да постигне всичко, стига да се напъне.

АГ, ДВ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел