Оспорваният медиен закон, приет в Унгария, е повод за различни коментари, в които се правят някои паралели и с България. Австрийският вестник Курир в онлайн-изданието си представя позицията на люксембургския външен министър Жан Аселборн, който заявил, че плановете на унгарския премиер Виктор Орбан дискредитират най-фундаментални ценности на ЕС, поради което било редно да се постави въпроса дали Унгария е достойна за ротационен председател на общността, какъвто ще е от 1 януари 2011 година. Вестникът цитира и заместник-председателя на фракцията на социалдемократите в Европарламента Ханес Свобода, който заявява, че Европарламентът интензивно ще наблюдава ставащото в Унгария, но също и в България, по отношение спазването на свободата на печата.

Вестник Ханделсблат разяснява, че един от приоритетите на бъдещето унгарско председателство на ЕС ще бъде разширяването на Шенгенското пространство и приемането на България и Румъния, предвидено за идната пролет. Но дали това наистина ще стане тогава, се питат множество издания, след като Германия и Франция официално обявиха отрицателните си позиции по въпроса.

В новините на швейцарското радио ДРС се съобщава за писмото на вътрешните министри на Германия и Франция Томас де Мезиер и Брис Ортфьо до Еврокомисията, в което се настоява за отлагане на датата. Радиото информира освен това, че румънският президент Бъсеску нарекъл мярката "дискриминационна".

Онлайн-изданието на германския седмичник Ди Цайт съобщава директно: "Няма да има прием на България и Румъния в Шенген" заради недостатъци в правосъдието и в борбата срещу корупцията и престъпността. Отварянето на границите към тези две страни би довело до "сериозни последици за вътрешната сигурност на ЕС" - твърдят Де Мезиер и Ортфьо. Докато реакцията на румънския президент Бъсеску се окачествява като яростна, от българското външно министерство било единствено съобщено, че "правителството ще направи всичко възможно, за да разсее съмненията на европейците, и че България ще изпълни изискванията на общността за прием в Шенген до месец март" - съобщава Ди Цайт.

Швейцарският Нойе Цюрхер Цайтунг пише: "Вето срещу приема на България и Румъния в Шенген" и пояснява, че през януари експерти ще представят поредния си доклад за напредъка на двете страни по отношение на евентуален прием в Шенген, въз основа на който ще се вземе решението. Ясно е обаче, пише вестникът, че след позицията на Германия и Франция тяхното влизане ще се отложи.

Австрийският Виртшафтсблат предлага заглавие "Чао, Шенген за София и Букурещ". Всички заклинания, че влизането в Шенген е въпрос единствено на техническа реализация и затова не бива да се обвърза с нуждата от реформи - например в правосъдието, очевидно са станали безполезни - пише авторката на статията Ева Концет.

Вестник Берлинер Цайтунг обръща внимание на отзоваването на български дипломати с досиета на бившата ДС, като разяснява позициите на управляващите и противоположното становище на президента Първанов, според когото ставало дума за "политически мотивирана чистка".

Блогът на Маркус Бейс в австрийския Дер Щандарт също разглежда тази тематика. Там между другото се казва, че някои правителства в ЕС очевидно са съобщили на външния министър Младенов нежеланието си да работят с посланици с досиета. Проблематични са например случаи като този на българския посланик в Берлин Иво Петров - пише изданието и обобщава: В Германия старото бреме на българските дипломати може да предизвика твърде малко съчувствие.

Австрийският Ди Пресе посвещава кратка статия на създаването на специални съдилища за дела срещу мафиоти в България, които ще започнат работа от май идната година и представя критичната позиция на независими юристи - като например тази на Стефан Попов от Риск Монитор, който заявява, че става дума единствено за разхищение на ресурси. "Както се видя и в процеса срещу Маргините, същинското слабо място е събирането на доказателства от страна на прокуратурата, а тази слабост няма да отпадне само защото се създава специален съд за мафиоти" - твърди Попов.