Анализ на Георги Папакочев

Въпреки почти пълната липса на внимание от страна на българските медии, методичната дейност по осветяване принадлежността на висши служители към структурите на комунистическите тайни служби и репресивния апарат продължава. Ако не се броят осемте „неподлежащи на проверка” по закон служители на сегашното правителство, като бройка единият министър без портфейл и двамата заместник-министри, сътрудници на някогашната държавна сигурност, не могат да се сравняват със седемте агенти, които в качеството си на зам.-министри се „подвизаваха” в кабинета на Станишев. И все пак паралелите се налагат.

Българският агент 007

След като в началото на 2007 година държавният глава Георги Първанов побърза да се освободи от най-знаковите ченгета от своето „съветническо” обкръжение, като ги изпрати посланици в пет важни за България държави, четири от които членки на ЕС, тристранната коалиция, освен знаковото Министерство на външните работи, където бяха „тропосани” двама зам.-министри с „принадлежност”, окупира с бивш агент и посланическото място на страната в НАТО. Всички тези хора, подобно на президентските посланици, се радваха на пълната подкрепа и доверие на управляващите в „отговорната” им дейност по защитата на националните интереси в сферата на международните отношения.

Една от най-ярките стъпки на новата българска дипломация от средата на лятото се оказа неприключилата все още афера с отзоваването на двама ключови посланици от Вашингтон и Анкара за груби нарушения около организацията на гласуването на българите в съответните държави на 5 юли. Посланикът в Турция подаде оставката си с желание „да запази престижа на българската дипломация”, а посланикът във Вашингтон изчаква в София по-нататъшното развитие на събитията, въпреки че и неговото оставане на поста ще е трудно след избухналия скандал.

Подредената къщичка на дипломатите

Тъкмо в хода на въпросния скандал и само преди седмица, сегашната външна министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева обяви, че за изминалите три месеца е „подредила къщичката” на външнополитическото ведомство и то е допринесло за „връщане на доверието на ЕС към България”.

Изведнъж обаче се оказва, че нейният зам.-министър по европейските въпроси, дипломат с 26-годишен стаж, член основател на Европейското движение в България и на българския Атлантически клуб, всъщност е вербуваният, забележете, през 1989 година агент „Норис”, който през 1991 година е „снет от действащ оперативен отчет”! Малко преди това самият премиер Борисов възкликва в Берлин, че „Агентите на ДС са във всеки скандал, във всяка институция” и горчиво пророкува: „Ще видите, когато мине проверката във външно министерство за досиетата, какво чудо е там. А тези хора са формирали и формират външната политика на България. Става въпрос за 90 на сто от състава на външно министерство - говоря за последните 20 години, говоря за сега!”, подчертава г-н Борисов.

Е, предстои да видим, естествено, дали усърдието по отзоваването на посланиците в САЩ и Турция ще бъде същото и по отношение на 90-те процента ченгета-международници. Защото основанията са идентични – „запазване престижа на българската дипломация” и „връщане на доверието на ЕС и света към България”.