Чехия - оспорваният кандидат за председателство на ЕС
12 ноември 2008
Спекулациите, Чехия да бъде “прескочена” и от 1-ви януари Швеция да поеме председателството в Европейския съюз, водят началото си от изявленията на германския евродепутат Инго Фридрих. Поставя се под съмнение не толкова формалната готовност, колкото способността на официална Прага да се справи с политическите предизвикателства на председателския пост.
И наистина, Чехия все още не е ратифицирала договора от Лисабон – един от престижните обекти на сегашното френско председателство. Под натиска на президента Вацлав Клаус чаканото решение на Конституционния съд в Бърно, който най-напред трябва да се произнесе по договора, бе отложено за 25-ти ноември. Това забавя цялата процедура и ратифицирането вероятно няма да стане до края на годината. Така от 1-ви януари Прага трудно би могла да координира европейските усилия за приемането на Лисабонския договор, след като сама не го е ратифицирала.
Ще се развее ли еврозвездният флаг над замъка Храдчани?
Чешкият президент Вацлав Клаус сравнява Европейския съюз с Европа от преди Втората световна война. Както тогава, така и днес решаваща роля според него играят четири страни - Германия, Франция, Великобритания и Италия. Това са държавите, подписали Мюнхенското споразумение през 1938-ма, сложило край на териториалната цялост на тогавашна Чехословакия. Клаус е на мнение, че същите страни дърпат днес конците в Европейския съюз и председателството на малки страни като Чехия е “без значение”. Той не счита за необходимо, дори по време на чешкото председателство, да постави европейския флаг пред резиденцията си в Храдчани.
Възможно ли е Чехия да бъде лишена от председателския пост?
Съгласно член 203-ти от договора за създаването на Европейската общност последователността, по която страните-членки поемат председателството, се определя с единогласие от Съвета на министрите. В момента графикът, по който се сменят държавите на председателския пост, е изработен до 2020-та година. В него е фиксирано и председателството на България, което ще бъде през втората половина на 2018-та, след Естония.
Промяна в този график не може да се направи без съгласието на засегнатата страна и никой не може да принуди Чехия да се откаже от председателския пост. Това би била и нечувана несправедливост спрямо чехите, чийто принос за мирното обединение на Европа е неоспорим. На подобни сценарии би се зарадвал единствено Вацлав Клаус и изглежда в случая чешкият президент не „заслужава” своя народ.