На 9 октомври се навършват 50 години от смъртта на Ернесто "Че" Гевара. Роденият през 1928 г. в Аржентина лекар, революционер и бунтовник си извоюва световна слава като водач на кубинската революция от 1956 до 1959 година заедно със своя съратник и по-сетнешен държавен ръководител на Куба Фидел Кастро (1926-2016). Че е един от символите на кубинската революция, но отказва всякакви държавни постове в Куба, за да продължи революционната борба в Конго и Боливия. През 1967 г. той е заловен от боливийската армия и разстрелян.

Символ на антиамериканизма

"Като политическа фигура Че е отдавна погребан, но като революционен водач, поп-икона и идол на  студентските вълнения от 1968 година, той все още играе роля, казва за ДВ Матиас Рюб, кореспондент на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за Латинска Америка. В издадената от него наскоро биография на Че Гевара, той твърди, че революционното дело на Че днес изглежда като отживелица и не може да бъде образец за подражание. „Но като символна фигура на антиамериканизма, той никога не е губил своето значение“, пише още Рюб.

Дали в ерата на Тръмп идолът на повечето антиглобалисти и на левите освободителни движения няма да придобие нова актуалност? Не е изключено, казва Рюб: "Американският президент Доналд Тръмп прави всичко възможно, за да възкреси антиамериканизма по света, а заедно с това да вдъхне и нов живот на мита за Че Гевара".

В Германия оценките за делото на Че не винаги са били еднозначни. Докато източногерманският поет Волф Бирман го беше нарекъл "Исус Христос с пушка", литературният критик Рихард Херцингер вижда в него по-скоро "неумолим доктринер, чието мислене и действия са обладани от маниакално възвеличаване на насилието и смъртта". Дори в редиците Лявата партия мненията за Че Гевара се различават.

Революционните му идеи днес са отживелица

По-младото поколение например го смята за отживелица, която не може да бъде образец за левите сили в Германия. Всички те са на мнение, че времето на въоръжената борба за социализъм и социална справедливост е безвъзвратно отминало. Дори бунтовниците на ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) изоставиха своя бивш идол. До неотдавна партизаните носеха на униформите си значки с неговия лик, но времената се смениха. 

„Ако се замислим какви модерни оръжия има днес, би било пълна лудост някой да се бори с оръжия за постигането на политическите си цели“, казва  Хайке Хензел от Лявата партия. Бившият външен министър на Мексико Хорхе Кастанеда още преди 20 години се беше заел с развенчаването на ореола на революционния водач: "Идеите на Че, неговият живот, неговото дело и пример са част от миналото. Те никога повече няма да бъдат актуални", написа той в биографията на революционера, издадена през 1997 г. също и в Германия.

Тогава твърденията му предизвикаха истински скандал в Латинска Америка, защото Че продължава да е политическо вдъхновение за критиците на неолибералната икономическа политика, подкрепяна от Вашингтон. Тъкмо тя докара Аржентина до държавен фалит. Изборните победи на левите политически сили от 2000-та година насам помогнаха за историческото възраждане на Че Гевара в региона.

Че и новото време

Но дори и в Латинска Америка ситуацията днес е променена. Там наистина има огромен брой социални несгоди и противоречия, но те се решават вече не с въоръжена борба, а с мирни средства, казва биографът на Че Гевара Матиас Рюб. Според него, представител на тази днешна битка за справедливост е и папа Франциск, който също като Че е аржентинец. "Сегашният папа се опитва да продължи делото на Че Гевара с мирни средства, което за Латинска Америка означава най-вече борба срещу социалната несправедливост", казва Рюб и добавя: "Може и да ви звучи малко странно, но папата е новият Че Гевара".