"Поднасяме едно от най-добрите интелектуални бижута, които може би имаме в момента в България" - с тези думи бившият министър на образованието проф. Тодор Танев предаде поста на наследничката си Меглена Кунева. "Бижуто" е само един от подходящите за заглавия изрази, които чухме покрай тази драматична рокада в правителството на Бойко Борисов. Не чухме обаче оценка на извършеното от просветния министър досега. Не чухме и визия за образованието от новия министър. Дебатите в парламента не включваха дори думата "образование", а липсата на премиера Бойко Борисов от целия сюжет направи безсмислено всяко твърдение, че образованието било приоритет.

Почти никой от изказалите се политици не се посвени да замени безспорно важната тема за състоянието на българските ученици и учители с еднопластови, късогледи, а на моменти и твърде глупави закачки срещу съответния политически опонент. Никой дори не се опита да позалъже публиката, че става дума за образование, а не за партийни баланси, демонстрация на инат и сила, за търгове, поръчки и еврофондове. Това е посланието, което получи българското общество от целия сюжет "смяна на министъра".

В "на дядо Вазов стола"

Дори и цинизмът може да бъде патетичен. В тези няколко дни тук-там някой се сещаше, че става дума все пак за образование, за да попита Меглена Кунева как така е тръгнала да сяда в "на дядо Вазов стола". И толкова. А проблемът не е, че точно този път точно образованието беше изтикано зад политиканската фасада. Проблемът е, че така става всеки път и във всяка област. Стартът бе даден с откровението, че само и единствено Меглена Кунева може да бъде новият министър, защото тя и без това вече е в правителството като вицепремиер. Всяко влизане на друг човек от Реформаторския блок в кабинета щяло да наруши баланса. Това бе казано в прав текст, т.е. наредили сме си капиите, не ни карайте да търсим смисъл.

Също в прав текст Даниел Вълчев изказа и заплахата със задна дата, че ако Народното събрание не било избрало Меглена Кунева, тя е щяла да подаде оставка и като вицепремиер. Т.е. или я избирате, или бутаме правителството. И ако публиката чу това откровение чак постфактум, то вероятно който трябва, го е чул предварително. На целия този фон новата министърка съобщи, че нейните приоритети са: подготвяне на държавните образователни стандарти за новата учебна година, Закона за висшето образование и доброто изпълнение на оперативната програма "Наука и иновации за интелигентен растеж". Това казваше и предишният министър. И за българите стана пределно ясно, че целта е била да има промяна на човека, без да има промяна в работата.

Пропуснатите теми

Смяната на един образователен министър с друг е по условие подходящ момент за разговор за важните неща. Какво учат българчетата днес? Какво научават? Докъде води настоящата ситуация? А къде искаме да отидем? Тези теми се оказаха незабележими. Точно толкова незабележими, колкото незабележими са близо 12% от българските деца, които отпадат от училище. Просто спират да ходят по една или друга причина. Точно толкова незабележими, колкото незабележим е фактът, че според международното изследване PISA почти 40% от децата са функционално неграмотни, т.е. четат и не разбират. Почти толкова незабележими, колкото незабележими са младите учители, т.е. влизащите в системата. Такива почти няма.

Вместо това дебатите, когато ги има изобщо, се ограничават до съдържанието на конкретен учебник за конкретен клас. А причината за интереса точно към това е или възможността за създаване на скандал, или финансовите интереси в издаването на учебници.

Сега България има нов министър на образованието. Балансът в Реформаторския блок не е нарушен. Стабилността на правителството е запазена, заплахата за оставка си стои нереализирана.

А образованието? Е, нали се разбрахме, че не става дума за образование.