Предлагаме Ви гледната точка на Алоис Глюк, председател на Централния комитет на германските католици:

Според Алоис Глюк думата "Бог" е станала част от германската конституция заради горчивия опит от Третия райх, когато народът е бил управляван от една безбожна система, която е презирала човешкото. Но присъствието на тази дума не се отнася към вярата на индивида - тя си остава нещо много лично. В конституцията също така има ясно разграничение между църква и държава, което означава, че държавата трябва да осигури на гражданите си религиозна свобода. И все пак: не се ли разбира под думата "Бог" християнския бог?

"Ислямът не е алтернатива"

"Разбира се, цялата ни ценностна система е обвързана с християнството. Църквата отново е изправена пред предизвикателството да "коригира" обществото, да създаде морални ценности у хората", казва председателят на централния комитет на германските католици.

Но ситуацията, която той описва, е била актуална през 1940-те години, когато германците са имали нужда от опора и нова вяра, след времената на нацизма. Днес нещата са по-различни. И защо конституцията да не бъде съответно променена и пригодена към съвременните условия, в които мнозина смятат за необходимо да не се предполага винаги християнството, когато се спомене думата "Бог"? На този въпрос Алоис Глюк отговаря така:

"Защото в някакъв смисъл това би било и предаване на нашите ценности, няма по какъв друг начин да бъде тълкувано едно подобно действие. Нещата биха стигнали и по-далеч, защото основите на социалната държава се градят върху християнската солидарност, любовта и грижата за ближния и в този смисъл не виждам защо да се лишаваме от тези неща. Би трябвало да се замислим, ако това ограничава свободата на индивида, но случаят не е такъв. А и ислямът не е алтернатива, тъй като мюсюлманите не представляват единна религиозна общност. Ислямът не може да бъде партньор на държавата, какъвто е християнството."

Наскоро генералният секретар на партията на Свободните демократи Кристиян Линднер заяви, че фиксирането върху определена религия в конституцията затруднява не само мюсюлманите в Германия, а и всички онези, които се определят като нерелигиозни. Прав ли е г-н Линднер? Не, смята Алоис Глюк:

"Не, не е прав, защото в конституцията никъде не е записано, че всеки гражданин е длъжен да назове своето вероизповедание. А и Бог не е само християнска представа; тази представа присъства във всички култури и не представлява противоречие с исляма. По този въпрос нямаме конфликт с мюсюлманите."

"Ислямът не може да бъде партньор на Германия"

Алоис Глюк подчертава, че мюсюлманите имат право да изповядват своята вяра в Германия и че държавата е задължена да им гарантира това право. Но въпросът е дали ислямът може да бъде партньор на държавата. Според г-н Глюк отговорът е НЕ. Най-вече поради това, че става дума за религия, която е раздирана от вътрешни борби и конфликти.

И все пак е факт, че мюсюлманите са най-голямото религиозно малцинство в Германия. Кога г-н Глюк смята, че ще бъде въведен първият мюсюлмански празник във Федералната република: "Не смятам, че това ще се случи в обозримо време, но и не това е основният дебат днес. Подобна стъпка би имала само символичен характер и в никакъв случай не би допринесла за решаване на проблемите", казва Алоис Глюк, председател на централния комитет на германските католици.

Автор: Т. Армбрюстер, Е. Видински / Редактор: Д. Попова-Витцел