Всяка епоха, всяка цивилизация си има своите стандарти за хигиена. И по тази причина смята за неприемливи стандартите на другите и с лека ръка ги захвърля на боклука. Египтяните например се чудели на акъла на гърците, че къпели прашните си тела не като тях във водите на някоя река като Нил например, а във вани, т.е. в нетечаща вода. Римляните пък откраднали от гърците не само строителните им умения, а и културата им на къпане, която сериозно дообогатили: известно е, че те прекарвали дни наред в къпалните си, които приличали на дворци - със сауни, превърнати в място за алкохолни и сексуални оргии. В древния Рим къпането било колективно занимание, а обществените бани днес са обичайна практика например в Япония, Финландия и Турция. На което съвременният американец може само да се смее - дори мисълта за това, че трябва да се къпе заедно с други хора, го хвърля в див ужас.

Възприятията на хората за това кое е чисто и кое не или пък какви трябва да са грижите за хигиената, често нямат нищо общо с рационалния и научния подход, а са резултат от заблуди и предразсъдъци, конвенции и религиозни догми. За западното разбиране за лична хигиена допринася много християнската вяра: Исус говори за чистотата на душата, но не казва нищо за чистотата на тялото - със серизони отрицателни последици. Всички големи религии си имат ритуали, свързани с хигиената: мюсюлманите задължително се къпят преди петъчната молитва; евреите следват строги правила за хигиена по време на техния Сабат; индусите се къпят във водите на реката Ганг, където изхвърлят и останки от умрелите; будистките монаси пък започват деня си с чистене.

Чумата - божие наказание за разгула

В Средновековието арабският лукс е на мода в Европа: който се смятал за нещо повече от другите, си правел парни бани за поддържане на мека кожа. Представителите на по-долните обществени слоеве ходели на обществени бани - тогава възникват и градовете, които в името си съдържат думата Baden, Bad, Bath или Баня. По онова време господарите дори изплащат на слугите и работниците си добавка за баня - по подобие на джобните пари, които се появяват много по-късно. Много скоро обаче обществените бани се превръщат в място за разгул, а хигиената остава на втори план. Така например след посещение в швейцарския Баден през 1414 г. флорентинският писател Джан Франческо Поджо пише следното: "Всеки, който търси любов, удоволствия и развлечения или пък иска да се ожени, ще открие всичко това тук".

През 1347 г. Европа е покосена от чумата, общественият живот замира, хората се затварят вкъщи и почти никой вече не ходи на баня - включително защото тогава чумата била смятана за божието наказание заради оргиите в обществените бани. По-късно в книгата си The Dirt of Clean, представляваща история на човешката хигиена, Катрин Ашенбърг ще определи този период като "двата най-мръсни века в историята на Европа". След това на мода идва вярването, че запушените пори на кожата помагат за запазване на баланса на телесните течности и не пропускат проникването на болести. Тази заблуда била разпостранена в цяла Европа. В резултат на това между 16 и 18 век кралете миришели също толкова лошо, колкото и слугите им. Английската кралица Елизабет І (1533-1603) използвала вода веднъж в месеца, а нейният наследник Джеймс І само си навлажнявал пръстите - под мотото: "Мие се само това, което се подава извън дрехите".

Американската "санитарна революция"

До Гражданската война (1861-1865) американците са също толкова мръсни, колкото и европейците. В полевите болници обаче става ясно, че водата и сапунът могат да спасят живота на ранения войник. В средата на 19 в., когато започва масовата имиграция от Европа към Америка, мнозина от новодошлите за първи път в живота си вземат душ, в интерес на истината обаче - принудително. Тогава един чикагски общински съветник възклива: "Банята е единствената цивилизована сила, с която можем да подходим към напиращите към нашите градове нецивилизовани европейци".

През 20-ти век сапунът е в настъпление в Америка и Европа, а в първите телевизионни реклами на сапуни те са представени като средство срещу телесни миризми. Малко известен е фактът, че терминът "сапунена опера" идва от честите прекъсвания на следобедните сериали, за да бъде излъчен поредният рекламен блок за перилни препарати и средства за почистване.

АГ, ДПА, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева