Целият спортен свят почти единодушно приветства решението на МОК, според което руските спортисти ще  участват в Зимните олимпийски игри в Южна Корея през 2018 година без техния национален флаг и химн. Заговори се дори за "обрат" в борбата срещу допинга: кукловодите на недостойната държавна програма за раздаване на допинг, сред които и руският вицепремиер Виталий Мутко, са изключени завинаги от олимпийското движение. А „чистите“ уж спортисти от царството на Путин получават справедливо възмездие.

Президентът на МОК Томас Бах дори заговори за някакво ново начало – спортът щял вече да е на преден план, а не измамите. Бах, който е юрист по образование, почти никога не казва нещо без да го е премислил грижливо. Толкова по-удивително звучи неговата сегашна оценка за влиянието руския допинг върху Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, където той вдигаше наздравици заедно с Путин: Ставало дума за „невиждана досега атака срещу честността на  Олимпийските игри и на спорта изобщо".

Има ли изобщо разкрития?

Невиждана ли?!? Та то почти няма разкрития за държавно стимулиран допинг. И Томас Бах добре познава този факт. Защото, когато той стана олимпийски шампион с отбора по фехтовка през 1976 година, държавната програма на ГДР под кодовото наименование 14.25 вече от две години е била в действие. Същата програма е била брутално налагана и спазвана поне до 1989-та. Архивите на ЩАЗИ, личните признания на спортисти и различни съдебни решения са красноречиво доказателство за безскрупулното и масово тровене на хиляди спортисти. Федералната република отказва да отпусне пенсии на тежкоболните бивши спортисти, но в много от случаите тя успява да докаже взаимозависимостта между употребявания от спортистите допинг и някои ракови заболявания.

Ако следваме логиката от изказването на Бах, излиза, че Русия само за четири години е успяла да засенчи програмата на ГДР за задължителен допинг, раздаван дори и на подрастващи. На този фон  наказанието е направо смехотворно. На Зимните олимпийски игри в Южна Корея явно ще участва някакъв отбор от "чисти" спортисти под името "Олимпийски атлети от Русия". Руснаците не спират да твърдят, че останалият свят е организирал заговор срещу тях, но и дават да се разбере, колко им е важно да опазят името на Русия. Нека припомним, че през 2016 година в Рио де Жанейро спортистите на Кувейт бяха принудени да приемат статута на "неутрални" спортисти и то поради далеч по-невинни причини.

От този детайл става ясно  каква е играта на МОК. МОК изобщо не наказа руснаците, а просто сключи сделка с тях, за да предотврати евентуален бойкот от тяхна страна. Тази сделка показва на всички държавни ръководители с допингови мераци, че няма от какво особено да се опасяват, ако бъдат разкрити.

Наказанието, наложено на Русия, само на пръв поглед защитава спорта. За да може МОК да обяснява, че в Южна Корея ще се състезават само „чисти“ руски спортисти. Това твърдение обаче е чиста проба промиване на мозъци. Защото контролната система по цял е толкова неефективна, че процентът на положителните допингови проби е много по-малък от реалния.

Има ли някой интерес от подобна честност?

Ще трябва да минат години и да бъдат хвърлени много пари, докато антидопинговият контрол поне отчасти стане толкова ефективен, колкото ни го представят днес.

Само че светът на спорта няма интерес от подобно развитие, защото всички участници извличат ползи от допинга:  спортисти, треньори, лекари, спортни федерации, зрители, спонсори, медии, политици, държави. Постоянният недостиг на средства за финансиране на антидопинговите агенции е ясно доказателство за това. Гордостта на олимпийското движение от фантастичната идея, следвана от него, не е достатъчна, за да се поддържа тази идея жива. След измамата идва самоизмамата.

Арно Хекер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main