В Западна Европа дълго време на интеграцията на ромите се гледаше като на проблем, който трябва да бъде решен най-вече в родните им страни. Същевременно не липсваха политически призиви, програми за съдействие и декларации за намерения, насочени към подобряването на социалното положение на ромите. През 2005 година дори стартира финансирана от Световната банка програма, наречена "Десетилетие на ромското включване" - за подобряване на жизнените условия на ромите в родните им страни, респективно - за предотвратяване на тяхното изселване в богатите европейски държави.

Очакванията към програмата не се оправдаха - точно обратното. Финансовата криза изостри различията в благосъстоянието, като особено потърпевша е Югоизточна Европа. 20 години след края на комунизма в България и Румъния социалното неравенство продължава да е факт. Ножицата между бедни и богати се разтваря все по-широко, а най-тежко засегнати са маргинализираните социални групи като ромите, изложени и на нарастващите прояви на дяснорадикално насилие. При това положение не е чудно, че те използват всяка възможност да променят житейската си ситуация и се насочват масово към Германия или други западноевропейски страни. Където не се натъкват непременно на толерантност, както показа примерът с тяхното екстрадиране от Франция.

Ромите идват със спецификата си

От присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 година, броят на пристигналите в Германия роми се е удвоил. Градове като Дортмунд, Манхайм или Берлин са изправени пред непосилни задачи, тъй като масовият наплив от България и Румъния води до много високи социални разходи.

За разлика от хилядите образовани българи и румънци, които от години работят в Европа, бедните роми създават сериозни проблеми на общините със специфичния си начин на живот и бедността си. Много от тях живеят в порутени сгради, при катастрофални хигиенни условия, без здравни осигуровки, почти нелегално. Те нямат право да работят официално, във връзка с което мнозина регистрират фиктивни фирми, а така си осигуряват и достъпа до социални помощи. Всичко това настройва мнозинството от населението срещу пришълците и вреди на социалния мир. При това се пренебрегва фактът, че в Германия има и много добре интегрирани роми, които живеят съвсем нормално сред мнозинството.

Интеграцията - общоевропейска задача

Германия вече няма как да избяга от темата за бедняшката миграция, макар малцина да се осмеляват да изрекат това.  В контекста на факта, че Германия носи голяма историческа вина за масовото изтребване на роми по време на нацизма, е възможно сега хората да се опасяват, че ще бъдат обвинени в политическа некоректност, щом критикуват създадените от ромите проблеми. Премълчаването обаче няма да доведе доникъде - за намирането на решения може да помогне само трезвият анализ.

Германските градове са претоварени от множеството бедни имигранти, надяват се на финансова подкрепа от държавата и от европейските социални фондове. А и тепърва предстои 1 януари 2014 година - когато отпадат предпазните клаузи и гражданите на България и Румъния ще имат свободен достъп до европейския трудов пазар.

Настоявания за въвеждането на нови ограничения се чуват отсега - но това ще доведе до дискриминирането на една цяла етническа група, а е и в противоречие с основните европейски принципи. По този начин няма да се сбъдне и надеждата, че страните от Югоизточна Европа бързо ще подобрят жизнените условия на ромите. Всъщност най-важното е да се разбере, че интеграцията на това етническо малцинство е общоевропейска задача. Европа трябва да се пребори с бедността на ромите и да подобри техните образователни шансове - независимо от това къде живеят те.

Автор: В. Спасовска, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова