За първи път за Мартин Борман се заговаря през 1924 година. Тогава  той получава 11-годишна присъда за убийството на свой бивш учител, който - така поне вярвал Борман - бил извършил политическа измяна. Убийството е извършено заедно с Рудолф Хьос - бъдещия комендант на концентрационния лагер Аушвиц.

Роден през 1900 г. в Халберщат, Борман влиза в редовете на НСДАП (Националсоциалистическата работническа партия на Германия) през 1927 година и за кратко време успява да се издигне до началник на щаба на заместника на Хитлер - Рудолф Хес. Умело той управлява и умножава личното богатство на Хитлер, форсира изграждането на резиденцията му в Берхтесгаден и слага ръка върху целия бюрократичен апарат на националсоциалистите. Неговият биограф, берлинският историк и журналист Фолкер Коп казва: "Той никога не се е показвал в предните редици. Не е давал интервюта, не е писал книги - за разлика от много други. Разбирал е обаче добре, че дори и в сянка може да бъде незаменим помощник на Хитлер."

Безпределната власт на "секретаря"

В книгата си Фолкер Коп нарича Борман "секретаря на Хитлер" - човек, който умело успява да прокара партийните решения през бюрократичния апарат на отделните министерства, да ограничи влиянието на църквата, да разпали идеологическите страсти на германците и да мобилизира последните резерви, когато вече се очертава военният крах на режима. Понеже Борман не си е водил записки и не е държал политически речи, неговият биограф черпи информация основно от многобройните му декрети и заповеди, които е издавал. Той е описан като човек, поставил се изцяло в услуга на Хитлер. С най-големи подробности Коп описва как в сянката на началника си Борман се превръща в един от най-страховитите и опасни хора от обкръжението на Хитлер: "Във властовия апарат на националсоциалистическия режим Борман е имал ключова позиция - напълно еднолично той е решавал кой може да се среща с Хитлер. Нито един закон не е можел да бъде приет без подписа на Борман", разказва неговият биограф.

Адолф Хитлер е оценявал много високо вярната служба на Борман, неговата феноменална памет, физическата му издръжливост и таланта му на организатор. Хитлер се е доверявал безусловно на своя "секретар", твърди Коп. И понеже Борман никога не е проявявал по-особени политически амбиции, Хитлер не е гледал на него като на потенциален конкурент или заплаха. Малко преди да сложи край на живота си, Хитлер определя Борман като "най-верния от всички партийни другари".

До самия край

Борман използва умело близостта си до Хитлер, за да разшири максимално своята власт. Спорно е обаче дали той действително е бил вторият най-властен човек след Хитлер, както го описва Фолкер Коп. Защото и без разрешение от Борман редица ключови фигури около Хитлер ходят при него, за да си решават личните проблеми - министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, шефът на СС Хайнрих Химлер или стари "борци на движението" като например гаулайтер Ерих Кох.

Чак до самия край Мартин Борман остава на страната на Хитлер, става свидетел в годежа му с Ева Браун и едва след като диктаторът слага край на живота си, Борман напуска неговия бункер. В Нюрнбергския процес през 1946 г. Борман е осъден задочно на смърт. Десетилетия наред се тиражират слухове, според които Борман живеел ту в Южна Америка, ту в Азия. А в своите мемоари бившият шеф на германското разузнаване Райнхард Гелен твърди, че Борман е станал съветски агент. През 1970-те години обаче при изкопни работи в Берлин е открит скелет, който по-късно е идентифициран еднозначно като тленните останки на Мартин Борман. Предполага се, че на 2 май 1945 г. "секретарят" на Хитлер е сложил край на живота си.