Днес в авторската ни колонка пише Калин Терзийски:

В една обява, която ми предложи моят компютър, прочетох това: „Спечели пари без да ставаш от компютъра”. Съблазънта сякаш е доведена до крайна и сурова елементарност: печелиш пари (тоест наслада) даже без да станеш от удобното си място! Прочетох обявата и се усмихнах. Та това е все едно да ти вливат мед и масло със сонда в стомаха, през носа! - казах си.

Мързел и алчност на едно място. Самата детска мечта. Нека не се заблуждаваме - мечтите на децата са именно такива: да имат всичко, без да помръдват. Мляко от гърдата на мама и дворец, пълен с принцеси. Затова децата толкова обичат телевизия. Тя дава насладите във вид на цветни фантазии напълно наготово. Само настройваш възприятно-представната система на душата си по подходящ начин, и ето: видяното по телевизията вече успешно замества истинските наслади в живота. Да, затова децата обичат толкова много телевизията.

Що за живот...

Но и съвременните възрастни! Консуматорското общество силно инфантилизира своите членове-мравчици. Какво искате? - пита мама Консумация. Искаме всичко! И да е сладко, и да е мазно, и да е пълно с най-приятен секс! - викат като голи гарджета консуматорите. Като тия голи гарджета, които раззиват човчиците си в очакване на мама Гарван. Мама Гарван, която трябва да им донесе и да пусне в човчиците им окото на някой обесен.

Какво нагло и безцеремонно, алчно по най-инфантилен начин удоволствие! - казах си. Да получаваш наслада без да помръдваш! Пари, пари. Днешната наслада се казва пари. Защото наистина: в едно зряло консуматорско общество, където фантазията на производителите е напълно развихрена, почти всичко, което може да си представи човек, може и да се купи. С пари. А дори и много, много неща, които човек въобще не може и да си представи.

Та видях тази реклама и плеснах с ръце. Спечели пари, без да ставаш от компютъра! Олé! След това обаче ми стана тежко. Както му става на човек, който е преял най-безсмислено. И после страда и попипва подутия си корем с тревога, защото го е страх от затлъстяване, от преплитане на червата и разни други типични главоболия на консуматора.

Та ако можеш да печелиш парите си без да ставаш от компютъра, то значи, че идеално можеш и да ги харчиш без да ставаш от компютъра!? - възкликнах наум аз. Което навява мисълта, че можеш съвсем спокойно да прекараш целия си скапан живот, без да ставаш въобще от компютъра. Какъв ли ще е тоя прекрасен живот?

И след всички тия разсъждения - както ми беше тежко - прищя ми се все пак да си припомня нещо... Което да ме увери, че човешкият живот може да бъде и нещо друго: велик низ от победи над безсмислието.

И се сетих за Огюст Реноар. Този, който заедно с Моне, Базил, Дега, Писаро и, естествено, всички те предвождани от големия Едуар Мане - е разклатил устоите на мрачното академично изкуство и е дал път на жизнерадостния импресионизъм. На честното и вълнуващо изкуство.

Един голям човек

Та - ставаше въпрос за неставането от компютъра. През 1892 година - вече достигнал до пълна зрялост на идеите си за рисуването, създал огромно количество смела и жизнена живопис - 51-годишният Реноар се сковава. Не целият, в началото само пръстите. Те започват да се извиват по характерен начин - навътре. И лека-полека заприличват на ноктите на граблива птица. Диагнозата е ревматоиден артрит. Диагноза, която обрича един извънредно жив, весел и подвижен човек, отдаден с цялото си сърце на светлината, радостта от живота и красотата, на неподвижност и море от болка. Но не и на бездействие. Не!

И ето тук е връзката. Съвременният консуматор явно е осъден да прекара живота си пред компютъра, където печели и после харчи пари, без въобще да става, без въобще да извършва каквото и да е усилие, без да стори нищо прекрасно. При това този консуматор дори не е обездвижен от болест или немощ. А великият дух, великият човек, прави точно обратното. Скован, обездвижен, обречен, той се хвърля още по-упорито.

Няма спиране за Реноар. От първите симптоми на артрита нататък започва истинската му борба за живот. И нека погледнем платната му! Без да става от своя мек стол, с четка, вече завързана с бинт към изкривените му длани, той рисува още по-меки, топли, блестящи от радост картини. Жени, жени, жени. Той не престава да натяква на света и на живота, че въпреки всичко щастието и красотата, нежността и радостта ще оцелеят и ще възтържествуват над мрака.

Автор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев