Звучи абсурдно, но той всяка сутрин упорито е тренирал мускулите на ръцете си - за да е в състояние да стои продължително време с изпъната ръка, докато приветства дефилиращите военни части. Но нима тази подробност има някакво значение на фона на ужасяващите престъпления, извършени от този човек? Има - както се твърди в най-новата биография на Хитлер, написана от хамбургския историк и журналист Фолкер Улрих. Той се вглежда най-детайлно в човека Хитлер и изследва неговите артистични способности, за да обясни нещо, което и до днес си остава загадка - възхода му.

Истинският Хитлер

Адолф Хитлер е обвеян от безчет митове и легенди, за чието възникване се е постарал самият той. Например следното: че бил от бедно семейство, изобщо не отговаря на истината - родителите му са били по-скоро заможни хора. Невярно е и широко разпространеното убеждение, че като фюрер и канцлер Хитлер водел аскетичен живот и почти не се интересувал от материалните неща. В книгата си Улрих разкрива, че костюмите на Хитлер са били шити по поръчка, обичал е скъпите лимузини, а приходите от "Моята борба" са възлизали на милиони.

С особено голям успех се ползва твърдението на Хитлер, че изобщо нямал личен живот, тъй като влагал всичките си жизнени сили в името на добруването на германския народ. Само че Улрих пише следното: "Личният живот на Хитлер е бил много по-богат и разнообразен, отколкото са можели да си представят някои негови съвременници, а по-късно и историците". Хитлер редовно се е събирал с приятели и политически съмишленици, гледал е с гостите си филми (през 1937 година Гьобелс подарява на Хитлер за Коледа сбирка с 18 филма за Мики Маус), а любовницата му Ева Браун се е изявявала в ролята на домакиня.

Човекът Хитлер обаче е интересен само от гледна точка на предизвиканите от него политически последствия. За Улрих от особена важност са риторичните и артистичните дарби на Хитлер. И ако като художник и архитект Хитлер е бил по-скоро посредствен, в сферата на политиката той е истински талант. "Хитлер е бил изключителен тактик. Със светкавична бързина е разпознавал ситуациите, от които е можел да се възползва. Бил е далеч по-напред от конкурентите си в политиката", пише Улрих.

В този смисъл погледът към личността на Хитлер действително би могъл да помогне да бъде обяснено неговото издигане. Той е разполагал с невероятната способност да привлича на своя страна хора с най-различни позиции, като всеки път - точно като актьор - е влизал умело в ролята, отговаряща на съответната ситуация. Когато се е налагало да излъчва симпатия, е правел точно това. А е можел - ако трябва, и сълзи да пророни. Така е успявал да се хареса както на ветераните от войните, така и на благородните дами. И макар на външен вид да не е бил нищо особено, на политическата сцена той се превръщал в демагог, "какъвто германската история не познава", отбелязва Улрих.

Хитлер, масовият убиец

Хитлер е бил блестящ оратор и даровит политически актьор. Но има едно нещо, което никога не е прикривал: радикализма си. Това се откроява най-вече във фанатичния му антисемитизъм. "При цялата си тактическа гъвкавост той никога не е губил от поглед крайната цел - унищожението на евреите", пише Улрих.

Тоест - третирането на Хитлер като човек, какъвто опит прави неговата най-нова биография, в никакъв случай не прави масовия убиец по-човечен. "Представянето на Хитлер като човек няма за цел да събуди симпатии към него или да омаловажи престъпленията му", отбелязва Улрих още в увода на книгата си. С което иска да каже, че с този нов поглед към Хитлер в никакъв случай не се търси възможност за оневиняване: диктаторът може и да е бил изключително талантлив политик, но той никога не се е опитвал да завоалира посланията си. В това отношение Хитлер винаги е бил автентичен.

Volker Ullrich: Adolf Hitler. Die Jahre des Aufstiegs 1889-1939; S. Fischer Verlag