Зад високите стени на дома за деца с недъзи в село Търнава са настанени 19 момичета и момчета, изоставени от родителите си веднага след раждането им. Едно от децата е 14-годишно момче, страдащо от аутизъм. Детето посещава селското училище и е най-добрият в класа по математика. Според директора на дома Красимир Петков, за такива деца трябва да се прави повече - необходими са специални усилия за тяхната интеграция в обществото.

"Никой не иска дете с недъзи"

Пред репортерите на Дойчландфунк Петков посочва, че домът в с. Търнава е всъщност един от най-малките в България. Но има и такива с по 150 деца, за които са предвидени същите пари. Петков смята за нелоша идеята домовете да бъдат закрити, както бе решено в края на 2009 година, стига за децата да бъдат намерени приемни семейства. И веднага допълва, че вече не вярва в това, защото никой не искал дете с недъзи.

Домът, в който работи Петков, всъщност е сред по-добрите в България. В повечето останали домове условията са отчайващи, а журналистите са нежелани гости. Това, че за последните 10 години повече от 230 деца с увреждания са починали в страдания и мъчения, се дължи и на равнодушието и пълната незаинтересованост на българското общество, смята директорът на дома в с. Търнава, и уточнява, че още при раждането на дете с някакъв недъг лекарите съветвали родителите да го дадат за отглеждане в дом за деца, тъй като и без това детето щяло да имат кратък и труден живот...

Почти всички държавни домове за деца с ментални или физически увреждания в България се намират на затънтени места, далеч от погледа на обществеността. В тях са настанени около 1 000 момчета и момичета на възраст между 3 и 18 години. Този подход спрямо децата с увреждания е бил държавна политика в България още по комунистическо време.

Страданията на беззащитните

Днес един директор на такъв дом получава не повече от 400 евро месечна заплата, а възпитател взема два пъти по-малко. Условията са ужасяващи и е крайно време за промяна, казва Маргарита Илиева, говорител на Българския Хелзинкски комитет, по чиято инициатива бяха заведени близо 300 дела срещу хора, съотговорни за смъртта на деца от домовете:

"Децата с увреждания не бива да живеят повече в такива изолирани домове. Те трябва да бъдат сред нас, да свикват с нас, и ние с тях. Докато това стане, е важно да се погрижим никога повече да не умира беззащитно дете" - казва Маргарита Илиева, говорител на Българския Хелзинкски комитет.