Евтаназията е умишлено причинена по милост смърт, позната още като асистирано самоубийство. В повечето държави тя е подсъдна; разрешена е в страни като Холандия, Швейцария, Белгия, Италия, Япония и др.

В Германия евтаназията е особено болезнена тема - поради престъпленията по време на националсоциализма и натоварването на това понятие с крайно негативни конотации. Неслучайно и днес, въпреки че темата междувременно е детабуизирана, реакцията срещу организации като швейцарските Exit и Dignitas, към чиито услуги в последните години все по-често прибягват също тежко болни пациенти от Германия, е остро отрицателна.

След асистираното самоубийство на тежко болния от рак 73-годишен бивш футболист Тимо Конецка, извършено с помощта на швейцарската организация Exit, в германския печат се появиха редица публикации срещу и в защита на евтаназията. Председателят на Лекарската камара Улрих Монтгомери изрично се противопостави на повиците за смекчаване на закона. Пред "Райнише пост" той заяви, че всяка форма на организирана помощ в умишлено причинена смърт е абсолютно недопустима; опитът показвал, подчерта Монтгомери, че "тъкмо когато животът на тежко болен пациент може да бъде удължен с добра палиативна медицина, пациентът винаги предпочита тази възможност пред асистираното самоубийство."

Според публициста и писателя Фриц Йоахим Радац, в германското общество се е наложил един вид двоен морал: официално евтаназията се отхвърля, но много хора я приемат като хуманно средство за облекчаване на страданията на близък или на самите себе си. Това противоречие проличава особено в мълчаливото одобрение и разбиране, което се засвидетелства например към известни личности, дали по някакъв начин публичен израз на решението си да напуснат този свят, прибягвайки към евтаназия.

"Моята смърт ми принадлежи"

"Държавата не ми е дала моя живот и аз не съм й заръчвал да бди над смъртта ми. Забраните срещу евтаназията са нехуманни", пише Радац в есе за "Ди велт". Съществува известно противоречие кое е хуманно и кое не. Животът е човешко право, но хуманно и правилно ли е един човек да живее в мъки до края на дните си?

"Кой определя какво, кога и по-какъв начин нещо ми е "позволено"? Държавата? Категорично й отричам подобно право, защото аз не съм верноподаник и не съм ничия собственост", аргументира Радац в защита на човешкото право на смърт. Когато един човек страда, евтаназията е висша форма на хуманизъм. Стара заблуда, според Радац, е да се приема, че държавата и нейните служители са някакви по-висши същества, които се разпореждат с нас. Вярно е точно обратното: и най-висшите държавници са служители на гражданите и нямат никакво право да се бъркат нито в живота, нито в смъртта им.

Публицистът цитира по-нататък книгата "Човешки достойна смърт" на теолога Ханс Кюнг със забележителен принос в дискусията за евтаназията. "Табуизирането на тази дискусия заради националсоциалистическите извращения с евтаназията не води до никъде", пише Кюнг. "Самоопределение означава не произвол, а осъзнато решение! Правото на продължаване на живота не е задължение и правото на живот не е принуда."

Фриц Радац припомня също позицията на австрийския философ Емануел Бауер, според когото трябва да се зачита човешкото достойнство и на оногова, който по лични причини е решил да приключи живота си. Проблемът за човешкото право на смърт е най-екзистенциалният от всички проблеми, пред които човекът е изправен. Но тъкмо по тази причина каквито и да било забрани са излишни: те не само не помагат за решаването на проблема, но са и нехуманни, заключава Радац.

АГ, ДПА, Ди Велт, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов