Във финалния етап на своето управление Сергей Станишев поясни в чат по Интернет, че в България никога не е имало „истински олигарси, в смисъла, в който те съществуват в Русия” – всъщност имало дребни бизнесмени, без онова влияние над българския политически и обществен живот, каквото им се приписва. Само няколко месеца след това изявление, тогавшният премиер беше получил доклад, подписан от главния прокурор и от тогавашния шеф на ДАНС, в който били изброени 73 имота, чиято стойност не отговаряла на доходите на техните собственици, нито на платените от тях данъци. В списъка фигурирали имената на трима министри, четирима заместник-министри и двама шефове на държавни агенции от правителството, както и на редица съпартийци на Станишев. Освен въпросните имоти, хората във властта притежавали луксозни къщи, дори и замъци в чужбина, скъпи автомобили, самолети и яхти. И ако се съгласим с бившия министър-председател, че въпросните лица не са олигарси, то във всички случаи те са типични български чорбаджии, според историческото значение на това понятие.

Куче влачи, диря не оставя

Днес никой не оспорва факта, че разграбването на България започна още в края на тоталитарния режим, продължи при правителствата на Андрей Луканов и управлението на БСП, беше толерирано под една или друга форма и от следващите кабинети на прехода. Появиха се крупните фирми и групировки, силовите охранителни структури набраха мощ и с тяхно участие т.нар.масова приватизация успя да прехвърли практически всички апетитни предприятия, обекти, резиденции и други стойностни активи в ръцете на близки до бившата комунистическа партия и тайните й служби хора. Декапитализацията на държавата продължи и при следващите десни правителства когато хора, близки на управляващите, често си лягаха бедни и се събуждаха милионери. Неслучайно държавният глава Първанов вкара в разправиите си със сегашното управление на ГЕРБ въпроса за изнасяне на светло на икономическите досиета на прехода, а авторът на единствената „бяла книга” за тези досиета, някогашният вицепремиер и военен министър Димитър Луджев продължава и днес да апелира за нов преглед на икономическите престъпления от този период и да се изкарат досиетата на богатите хора в България.

„Мизерията” на богатството

Това, вероятно, няма да се случи. Просто защото българските чорбаджии подкрепят финансово всяка власт, а тя, от своя страна, ги пази и закриля, дори когато се опитва да бори икономическата криза. Вярно, парвенюшките изяви с пищни купони по българските курорти, показните круизи със скъпи частни яхти по крайбрежието или пазаруването на бутикови луксозни стоки от страната понамаляха или по-скоро временно бяха „командировани” в чужбина. Дори повече. Наскоро известен крайбрежен валия се оплака, че кризата го е принудила да слезе от частния си самолет и все по-често да пътува със своя Мерцедес -„Майбах”, а на други им се наложи да продадат някой и друг демодиран вече брониран джип или бижута на своите приятелки, при това на малка загуба!

Това обаче е временно положение. Защото сметките в швейцарските банки и монументалните бетонни дворци по курортите и вилните зони остават непокътнати. Както постоянна остава разликата в доходите на най-богатите няколко процента от населението, които са над 10 пъти по-високи от тези на най-бедните българи. В Швейцария тази разлика е 3 към 1. Всъщност може би тъкмо в това е тънката разлика между богатия човек и чорбаджията...