Да няма "хора над закона" - това е целта на Министерския съвет при провеждането на съдебната реформа, обяви премиерът Кирил Петков в четвъртък, 27 януари. Той бе изслушан от Мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основни права в Европейския парламент в Брюксел. Според него евродепутатите са изразили оптимизъм и вяра, че в България има желание и политическа воля за справяне с корупцията. Кирил Петков каза и това: че коалицията има намерение изцяло да промени ролята на главния прокурор и начина, по който ВСС прави атестации за нови кандидати. Самото предложение за механизъм за контрол върху главния прокурор е записано в Плана за възстановяване, който Брюксел получи.

Главният прокурор вече "няма да бъде само с Господ над главата му", а ще има и съдия, който ще изпълнява временно ролята на прокурор, обясни Петков. С други думи: няма да се вкарва друг прокурор, който да е под него, като така се избягва конфликтът на интереси, уточни премиерът.

Това беше първата поява на новия български премиер пред Мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основни права. Покани е имало и към предшественика му Бойко Борисов, но той не ги уважи. Вчера преди Петков беше изслушан и главният прокурор Иван Гешев. За разлика от 2020 година, когато изпрати заместничката си Красимира Филипова, този път Гешев се смили и се яви лично.

А какво беше подготвил Гешев?

В рамките на изслушването Гешев се е оплакал, че в България има напрежение между прокуратурата, МВР и съда, поради което е поискал засилен мониторинг върху страната в рамките на сегашния Механизъм за върховенството на закона в ЕС. Ироничното е, в последните два доклада по механизма за България, а и не само в тях, се припомня, че "липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместници е отдавнашен въпрос, повдиган не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа". "Има проблем с върховенството на закона и човешките права, особено на малцинствените групи и хората в неравностойно положение", каза още след изслушването главният прокурор, от когото зависи завеждането на такива дела. В доклада на "Амнести интернешънъл" за миналата година обаче се посочва, че "жертвите на престъпления от омраза в България не получават достъп до правосъдие заради отказа на следователи и прокурори да вземат под внимание дискриминационните мотиви по случаите".

Евродепутатите са имали към Иван Гешев конкретни въпроси по знакови дела или по-точно по липсата на работа по тях от прокуратурата, но най-вероятно те са чули само оправдания. За разследването по "Барселонагейт" например те са чули, че то не е приключило и се чакат отговори от властите в Испания. Що се отнася до съдебната реформа, Гешев заяви, че при нея през годините основното било следното: "да завземеш определени позиции и да смениш някой човек, за да можеш ти да упражняваш някакъв контрол".

И докато от Иван Гешев се чуваха оправдания, Кирил Петков и правителството му демонстрираха огромно желание и воля за промяна в съдебната система. Един от основните проблеми там е, че главният прокурор е недосегаем, а през назначения във ВСС може да се контролира цялата съдебна система.

Както стана ясно преди време от снимки, публикувани от пресцентъра на самия главен прокурор, Иван Гешев държи в кабинета си два тома за Сталин и вероятно знае думите му: "Кадры решают все!". Тъй като главният прокурор се избира от ВСС, а ВСС кадрува в системата, може да се каже, че който избира ВСС, държи и цялото правосъдие. За да има наистина промяна, са необходими промени в конституцията и няколко закона. За първото е нужно мнозинство от две трети, както и за избор на 11 от членовете от политическата квота на ВСС.

Ще има ли чудо?

"Ако имахме две трети от парламента, можех да обещая това да стане буквално за седмици. Но понеже нямаме и не можем да сменим ВСС (...), е малко по-трудно", каза вчера Петков на въпрос за сроковете, в които може да стане "промяната" .

И така от думите на премиера се разбира, че за да има съдебна реформа, трябва да има съгласие сред две трети от депутатите, т.е. 161 народни представители. Парламентарна група "Продължаваме Промяната" разполага с едва 67 народни представители, "Демократична България" - с 16, БСП - с 26, а партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" - с 25. Общо коалицията разполага с едва 134 гласа. Останалите гласове биха могли да дойдат само от ДПС (34) или ГЕРБ (59).

Но това би било равносилно на чудо, въпреки че ГЕРБ са заложили преструктурирането на ВСС в предизборната си програма, а в ДПС също говорят за реформа - т.е. управляващи, и опозиция признават, че промените във Висшия съдебен съвет са неизбежни. Но би било чудо, защото ГЕРБ доминираха в парламента последните почти 11 години и с ДПС веднъж провалиха предишния опит за поправки в конституцията през 2015, известен и като "исторически компромис".

Има ли план Б?

Част от промените биха могли да бъдат направени и от обикновено мнозинство. Така например правилата за избор на ВСС са в закона за съдебната власт. Тук обаче се появява въпросът и доколко може да се разчита на БСП и ИТН заради действията им в предишния къс парламент. Дългата парламентарна история на левицата показва, че червените депутати проявяват зависимостите си точно при ключови за съдебната власт гласувания.

Петков призова вчера за търпение и каза, че ако промените се направят по грешен начин, "дори резултатите да са позитивни, пак не постигаме това, което искаме". Той обаче смята, че има повод за оптимизъм. И даде като пример една "голяма случайност". Тя е оставката на Сотир Цацаров от КПКОНПИ - ден, преди от ДАНС да му отнемат достъпа до класифицирана информация.

Оптимизмът и волята на Кирил Петков и младото му правителство са добре дошли, но те не могат сами да направят съдебната реформа. Това може да стане само с мнозинство от две трети. Освен ако Петков няма някоя друга "случайност", пъхната в ръкава му...

В противен случай премиерът трябва да разчита на ГЕРБ или ДПС. Но знаем, че който политически партньор е направил това, е съжалил.