Бедата навярно тръгва от Китай. През 1332 година там избухва епидемия от чума. От Китай заразата тръгва на запад – на борда на един търговски кораб, който в края на 1347 година акостира в пристанището на Месина на остров Сицилия. А оттам заразата плъзва из цяла Европа.

Пандемията, която по-късно е наречена "черната смърт", е една от най-големите катастрофи в историята на човечеството. Предполага се, че тя е покосила една трета от населението на Стария континент – най-малко 25 милиона души. Някои страни, като Италия или Франция, навярно са загубили близо половината от населението си, припомня Николаус Пипер в статия за „Зюддойче Цайтунг".

Сегашната епидемия от коронавирус, която досега отне живота на близо половин милион души по света, изобщо не може да се сравнява с чумата. Но в дългосрочен план епидемиите често са се отразявали положително на икономиката. Последиците от чумата несъмнено са били ужасяващи, но пък в същото време тази огромна криза по парадоксален начин е дала тласък на европейската икономика, пише по-нататък авторът и анализира живота на хората от предни епохи:

Как се променя светът след чумната епидемия

„В Средновековието, когато още не е имало индустрия, оцеляването на хората е зависело от това каква земя притежават или обработват. А по-малко хора е означавало същевременно и повече и по-добра земя за обработване – с други думи - по-малко глад и по-високи реални доходи. По-високите доходи не само стигали за живота, но и много хора изведнъж можели да си позволят малко по-луксозен живот в града.Това дало тласък на миграцията на хората към града, а заедно с нея започнали да нарастват и данъчните приходи за държавите. Инфлацията в Европа спаднала от 1,58 процента годишно на 0,65 на сто през годините от 1360 до 1460."

Николаус Пипер твърди, че чумата е променила и отношението на хората към потреблението: травмата, която те получили по време на пандемията, че животът може изведнъж да свърши, ги накарала да се наслаждават на живота тук и сега. Това довело до значително увеличение на потреблението – особено между 1350-та до 1450-та година. Потвърждение за това се открива в законите срещу прекомерното разточителство в много италиански градове.

Тласък за развитие на градовете

Според някои изследователи, потреблението на луксозни стоки е проправило дори пътя към Ренесанса. По-високите доходи обаче не означавали автоматично, че хората са живеели по-добре. Високите данъчни постъпления били използвани от князе и крале, за да водят повече войни.

Градовете се разраснали, но пък животът в тях бил изключително нездравословен: хората живеели в тесни и нехигиенични жилища заедно с животните, гражданите изсипвали нощни си гърнета направо на улицата, а градските стени пречели на градовете да се разширяват на площ.

И преди, и след чумата човечеството е било спохождано от смъртоносни епидемии, четем по-нататък в „Зюддойче Цайтунг". Изданието дава за пример т.нар. испански грип от края на Първата световна война, смятан за по-голяма катастрофа дори и от чумата: смята се, че най-малко 500 милиона души са се заразили, или една четвърт от тогавашното население на Земята, а жертвите са повече от 50 милиона – много повече, отколкото през самата война.

В същото време икономическите щети от испанския грип са по-скоро незначителни: според един анализ на канадското Министерство на финансите, пандемията е намалила икономическия ръст с едва 0,1 процента.

Обществото трябва да направи важен избор

Днес знаем, отбелязва Николаус Пипер, че по време на пандемия сме изправени пред важен избор: „Обществото или се съгласява да понесе за кратко време сериозни икономически щети, за да задуши епидемията, или плаща с живота на много жертви в бъдеще. И точно това е, което отличава сегашната пандемия от всички предишни в човешката история: фактът, че в огромната си част страните по света приеха да понесат икономически щети и дори рецесия, за да предотвратят срива на здравните си системи и да спасят живота на много хора. В някои страни като Америка, управлявана днес от Тръмп, тази реакция закъсня много, но все пак дойде. Политици и банкери междувременно харчат милиарди долари и евро за спасителни програми – нещо, което само допреди няколко седмици изглеждаше напълно нереално."

Подобно нещо се случва за първи път в човешката история. И когато пандемията отмине и бъде създадена ваксина, още дълго сегашните спасителни програми ще занимават политиците. Но едно нещо е сигурно: след тази криза с коронавируса светът ще стане друг, заключава изданието.