Ако имаше учебник за министър-председатели, Орешарски щеше да е описан в главата „Не правете като тях“. Правителството му е шампион в няколко дисциплини наведнъж – то е съставено от хора, загубили изборите, управлява при най-ниски нива на доверие, подложено е на натиск извън страната и вътре в нея, но затова пък взима най-стратегическите възможни решения.

Милиарден заем, строеж на АЕЦ "Белене", политика към Македония и към Близкия Изток - това са само част от въпросите, обсъждани от едно правителство, което няма подкрепа. В българските условия надали биха могли да се измислят по-болезнени политически въпроси с по-дългосрочен ефект. За да се осмели някой да ги решава едновременно и със светкавична скорост, той би следвало да разполага с огромен кредит на доверие.

Уроците на Митеран и Тачър

Повечето непопулярни решения по правило са взимани в моменти на най-високо доверие към съответното политическо мнозинство. Френският президент Митеран, например, надали би отменил смъртното наказание в момент, в който губи доверието на своите съграждани. Обратното, отмяната е извършена почти веднага след избирането му с огромно мнозинство от страна на французите. Дори и желязната Маргарет Тачър, която е най-яркият пример за агресивно налагащ политиката си премиер, игнориращ обществените протести, пристъпва към спорната за времето си приватизация веднага след избори - т.е. в момент, в който партията й се радва на високо доверие.

В България обаче в момента става обратното – ключови решения се взимат от мнозинство с най-ниско ниво на доверие /15 процента/ и подложено от самото начало на улични протести заради демонстрацията си на доверие към мафията.

Според социолозите на "Отворено общество" около 45 процента от хората подкрепят протестите, а пак толкова смятат, че по време на сегашното управление България се развива към по-лошо. 37,5 на сто настояват извънредни избори да се проведат още тази есен. И само 16 процента са на мнението, че кабинетът е започнал важни реформи и поради това трябва да бъде оставен на спокойствие да ги проведе.

Припряността на политиците в упадък

Ако добавим към тези данни факта, че правителството беше излъчено от партии, загубили изборите, а не обратното, излиза, че най-съществените за страната въпроси се решават в момента от хора, представляващи личните и семейните си интереси плюс интересите на минимална част от населението. На този фон би било неуместно дори да се търси диалог с протестиращите, а камо ли да се натрапва решение за строителството на АЕЦ "Белене" или за взимането на едномилиарден заем.

Впрочем, социологията има какво да каже и по въпроса за заема, поискан от БСП и ДПС. Повече от половината българи /близо 51 процента/ не одобряват идеята правителството да взима допълнителни заеми, за да попълни дупките в бюджета. Изследването е правено две седмици преди парламентът да се произнесе в полза на обратното решение, въоръжен с 10-процентното доверие, което му гласуват българите.

Що се отнася до атомната централа в Белене, за която управляващите се готвят да лансират дебат и анализ, там мненията са традиционно разделени на две и ако ще се налага някакво политическо решение без допитване до хората, то няма как да се вземе от политици в упадък.

Правителството очевидно знае това, щом прави абсурдни за политиката уточнения. През изтеклата седмица финансовият министър намери за нужно да подчертае, че заемът от един милиард "няма да бъде откраднат". Без да го питат. Сякаш е наясно, че е привидян като счетоводител на крадци, а не на честни хора.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова