Политиката до голяма степен е театър и то не само по време на предизборната борба. От парламентарните избори на 18 септември насама, на германските граждани ежедневно им се предлага театър от висша политическа класа. Още в края на изборния ден на повечето граждани стана ясно, че резултатите от вота просто предричат съставянето на голяма коалиция между големите народни партии. Изборният резултат не беше “случайност” , а отразява волята и желанията на повечето германски граждани. Ако в края на тази седмица се проведяха нови избори, според социолозите – резултатите от тях пак щяха да се повторят почти същите.

Защо в крайна сметка беше нужно обаче толкова много време, докато се стигне до споразумението за коалиция? Номинираната канцлерка Ангела Меркел предложи едно обяснение, което е също доста театрално: според нея времето било нужно за да се извърви пътя, разделящ двата партньора – път на политическо противопоставяне и борби, следван през изминалите 40 години. Тази теза обаче е твърде далеч от действителността в днешна, а и вчерашна Германия. Нито една от представените в Бундестага партии- с изключение най-много на новата лява партия – не преследва някакъв друг обществен строй и нов икономически модел, от вече съществуващия. Въпреки всичката политическа реторика, разликите между големите народни партии са по-скоро в сферата на нюансите. Още от създаването на Федералната република в нея важи един основен принцип и до днес : че всички демократични партии по принцип трябва да са способни да се коалират помежду си. Фактът, че този принцип функционира, се доказва от практиката в 16-те федерални провинции, където съществуват правителства, съчетани от най-различни комбинации между политическите партии в Германия. Германските избиратели са против идеологическото пресилване на политическите принципи. Те очакват отговор и решение на най-неотложните проблеми на страната – масовата безработица, бъдещето на социалноосигурителните системи, растящия държавен дълг и др. Една голяма коалиция предлага идеалните предпоставки за решаването на тези проблеми, защото прави невъзможна безсмислената и твърдоглава тактическа блокада на реформаторски мерки, само защото са предложени от другата партия. Дали съставената сега голяма коалиция ще оправдае подобни надежди и очаквания – остава да се види. В коалиционния договор са предвидени най-строгите мерки за икономии, които са прилагани някога в Германия. Дали обаче те ще постигнат основната цел – намаляване на масовата безработица – е твърде съмнително от гледна точка на почти всички икономически експерти. На този фон, голямата подкрепа на партийните конгреси за сключването на коалиционно споразумение е добър сигнал – това означава, че на първо време партийно-политическия театър ще затихне. Чак когато започнат да се забелязват неуспехите или по-към края на мандата, и без друго отново ще се развихри политическия спектакъл на надпревара. В крайна сметка, нито една от големите политически партии в Германия не желае, голямата коалиция да се превърне в трайна тенденция.