"Преди комунизма името и дейността на Българската православна църква са били свързвани все с позитивни морални стойности - църквата е имала многобройни социални ангажименти, дала е и много жертви през първите години на съпротива срещу диктатурата“, посочва историкът д-р Арндт. Според него, по време на комунизма повечето висши архиереи не са направили много срещу превръщането на православната църква в нещо като културен институт. Нямало е съпротива и срещу проникването на ДС сред клира и миряните.

"Тези, които са приели този вид сътрудничество, всъщност са се съгласили да работят за погубването на църквата. Защото това е била в крайна сметка целта на Държавна сигурност и нейните създатели. Ако сега бъде избран патриарх, който в миналото е сътрудничил на тайните служби, ефектът със сигурност ще е същият. Не мога да давам препоръки кой да бъде избран, но ако при избора бъдат пренебрегнати връзките на митрополитите с ДС, това би имало дълготрайно пагубно отражение за авторитета и бъдещето на Българската православна църква", казва шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер". И подчертава, че идването на нов патриарх с обременено минало би било контрапродуктивно, защото в момента църквата има шанс да започне на чисто.

Възможно ли е ново начало?

"Срещите ми в последните месеци ме убедиха, че има много загрижени за съдбата на православието миряни, които настояват за ново начало в църквата. В много енории дейността на църковните настоятелства се активизира, преподаватели и студенти от богословските факултети открито изразяват искания за модернизация и цялостна промяна в дейността на църквата и нейния висш клир“, споделя д-р Арндт.

Той допълва, че принципно Българската православна църква е толкова малка, че в нея няма място за разделение - то не би довело до нищо позитивно. "Трудно ми е да се поставя на мястото на 114-те архиереи, които на 24 февруари догодина ще избират новия патриарх. Затова ми е невъзможно да направя каквато и да било прогноза“, признава германският историк.

Ролята на прозрачността

Скандалите със заменките на църковни имоти и получаваните от висши архиереи скъпи дарове от анонимни дарители продължават да подкопават авторитета на църквата, отбелязва д-р Арндт. "Българските енории трябва да се сдобият с открити счетоводни книги, от които да става ясно кои са дарителите и какви - приходите и разходите. В Германия по-бедните енории се подпомагат от по-богатите - тази практика би била полезна и за православната църква в България, която би трябвало да изплаща поне редовно заплатите и социалните осигуровки на своите служители“, изтъква шефът на софийското бюро на фондация „Аденауер“.

Марко Арндт обяснява, че в Германия възнагражденията на духовниците са регламентирани и по нищо не се отличават от заплатите на добре платените чиновници. Млад свещеник започва работа с нетна заплата от минимум 2 000 евро и се пенсионира с доход от около 3 500 евро. "С тези пари се живее добре, а приходите и даренията, които църквата получава, влизат в касите на енориите. Те държат на своите служители, защото хора, които се страхуват от недобро и нередовно възнаграждение, не стават добри свещеници“, обобщава д-р Марко Арндт.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова