Впрочем шведите не са единствените: Индия и Китай интензифицират своите атомни програми, а руските специалисти възнамеряват да пуснат в експлоатация още през тази година АЕЦ Бушехр в Иран. Казано накратко - ядреното лоби има повод за задоволство.

Шведският министър-председател Фредрик Райнфелдт подчерта, че неговата страна се смята за водеща в авангарда на застъпниците за чиста енергетика. Освен това във времена като днешните, хората имали нужда от знак на надежда.

Не надежда, а отчаяние

В действителност главният мотив, от който се ръководи шведското правителство, не е надеждата, а отчаянието: отчаяното търсене на енергия, която да бъде винаги на разпожложение, която не замърсява околната среда и освен това е евтина.

Старите фосилни енергоизточници намаляват и стават все по-скъпи. Но нови аргументи в полза на завръщането към ядрената енергетика не се забелязват: въпреки всички уверения на ядрения бранш, постоянно ставаме свидетели на по-големи или по-малки инциденти и проблеми - за последен път при скъсване на водопровод в германската централа Асе 2, а преди няколко години при опасното спиране на тока в шведската АЕЦ Форсмарк.

Ахилесовата пета на ядрената енергетика

е впрочем не сигурността на експлоатация, а шкартирането на ядрените отпадъци - както с право напомни шефът на Германския атомен форум Валтер Холефелдер. Той казва, че този проблем е разрешим в техническо отношение, но все още не е бил разрешен никъде по света. Можем да се надяваме, че нещата ще се променят, но да се инвестира в нови реактори при това положение е твърде рисковано.

Освен това може да се окаже, че завръщането към атомната енергетика е неоправдано в икономическо отношение - уранът е скъп още от сега, а напредъкът в полето на възобновимите енергии, добивани от вятър, слънце и биомаса, е огромен. Ако цените в тази област продължат да падат така бързо, както досега, само след няколко години атомната енергетика ще се окаже безнадеждно неикономична.