Спомняте ли си епизода от май този година, когато по повод на финансовата криза Ангела Меркел обвини гърци, португалци и испанци, че не работят достатъчно? Казано по друг начин - германската канцлерка загатна индиректно, че южноевропейците са мързеливи. Тогава тя се позова на данните от трудовия пазар във въпросните страни, които сочеха, че гърците, португалците и испанците почиват по-дълго и излизат по-рано в пенсия. Ако вземем обаче най-новите статистически данни, гърците са изглежда несправедливо обвинявани.

На всеки две години Германската статистическа служба излиза с доклад за социалното развитие на Германия и останалите страни от ЕС. Последният, излязъл преди два дни, показва, че в сравнителен план гърците работят най-много - средно 43.8 часа седмично, следвани от поляците и австрийците съответно с 43.1 и 41.8 часа на седмица.

Най-кратка е работната седмица на холандците - средно 37.5 часа. Германците са по средата с 40.3 работни часа седмично. Но и още едно клише по отношение на гърците разбива въпросното изследване - за по-ранното пенсиониране. Според информация във вестник "Ханделсблат" със средна пенсионна възраст от 61.4 години Гърция се позиционира по-скоро в средата на таблицата по този показател.

Широко разтворена ножица

Изследването, в Германия наричано още "социална Библия", е труд от 450 страници в два тома с данни за благосъстоянието и бедността, образованието и трудовия пазар, здравето, екологията, личните занимания, политическата активност и социалните контакти на населението. Данните показват огромни различия в отделните европейски страни. България се нарежда сред страните с най-лоши показатели. Така например българите, заедно с гърците, словаците и хората в балтийските страни са най-несигурни по отношение на работното си място. В тези страни четирима от всеки 10 души се притесняват за работата си. За сравнение - в Германия с такива тревоги живее само 1 на всеки 10 души.

България е на опашката в Европа и по показателя, показващ как се справят хората с парите от работна заплата. 84 процента от българите признават, че не могат да изкарат със заплатата - тя не им стига доникъде. В Западна Европа недоволните от заплатите си са два пъти и половина по-малко, отколкото в България - едва 36 процента от анкетираните там са посочили, че не се справят финансово.

Българите - бедни, несигурни, недоволни

Източноевропейците разполагат и с по-малко жилищно пространство. Докато в Източна Европа всеки жител разполага средно с по 1 помещение за живеене, то в западните страни средно на човек се падат по две жилищни помещения. Освен това в новите страни-членки на ЕС почти всеки седми човек от населението живее в жилище без собствена тоалетна.

След всичко изброено дотук едва ли е голяма изненада, че българите се показват и като най-големите недоволници от жизнения си стандарт - едва трима от всеки 10 българи нямат забележки по отношение на стандарта си. Казано иначе - 72 процента от населението на България е недоволно от стандарта си на живот. На другия полюс са Швеция, Дания и Холандия, където живеят най-доволните европейци.