Анализ на Георги Папакочев:

На пръв поглед изглежда странно, но темата „Шенген” изцяло отсъстваше от първото тв-шоу на самообявилите се за фаворити в президентската надпревара кандидати на ГЕРБ и БСП. Причината едва ли е единствено във внимателно съгласувания между двете партийни централи сценарий - вероятно е било преценено, че въпросът неизбежно ще прерастне в караница за дереджето на съдебната власт, правоохранителните органи, организираната престъпност и корупция, до което тристранната коалиция и сегашното управление са докарали държавата.

Отсъствието на проблема може да се обясни и с пълното конюнктурно съвпадение на възгледите на двамата претенденти по него, получило потвърждение и във втората „шенгенска” резолюция на ЕП, приета с голямото мнозинство на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти. След като съпартийците ти евродепутати в Брюксел са подсигурили резолюцията, какво значение имат българските избиратели, които и до ден-днешен се чудят как така при изпълнени критерии и европарламентарна подкрепа няколко държави твърдо не ни пускат в Шенген?

Нали всичко е наред...

Питат се те също - след като самият премиер Борисов твърди, че България вече е „най-добрата граница на Европа и Шенген”, а държавата успя тези дни да похарчи 150 милиона евро за три френски хеликоптера „Пантер”, за да охранява зоната с „най-добрите кораби, най-добрите катери, най-добрата техника” - защо отново липсва доверие в нас? Или защо, след като по такъв „убедителен” начин си овладял събитията в Катуница, твърдейки че конфликтът там е само криминален, цяла Европа и светът потръпнаха от опасността етническата вражда и расовата нетолерантност да подпалят сиромашката държава?

И как става така, че след като борбата срещу организираната престъпност бележела огромни успехи, в българската столица час по час гърмят бомби, опозиционни депутати случайно намират килограми тротил до жилищата си, а автомобили на непослушни журналисти хвърчат нощем във въздуха? А може би защото, в крайна сметка, 34 на сто от анкетираните през юли българи сами смятат, че отлагането на Шенген е справедливо, докато едва 26 на сто са на обратното мнение?

Предизборната говорилня

Непосредствено преди гласуването в ЕП в четвъртък, румънският външен министър призова да се запази добрият тон на кампанията за влизане в Шенген, да се избягват истеричните акценти, преувеличенията и обвиненията, а каузата да се защитава с „пълно достойнство и необходимите аргументи”, за да бъде намерено компромисно решение. В Букурещ възнамеряват да активизират двустранния диалог с опонентите Холандия и Финландия, да поканят отново експерти по границите си, да лобират активно пред предстоящия Съвет по правосъдие и вътрешни работи, да направят всичко за добро представяне в междинния доклад на ЕК през февруари и т.н.

Тонът на официална София засега обаче е твърде различен. Шефът на предизборния щаб на ГЕРБ, който след изборите отново ще бъде вицепремиер и вътрешен министър, се захвана да обяснява публично как „нашите противници” били в изолация, евродепутатка от левицата нападна шефа на ЕК Жозе Мануел Барозу, че вместо да присъства на гласуването в ЕП, помагал предизборно на управляващата партия в София, от трибуната в Брюксел се заговори за „изкупителни жертви на десните управления в Европа”, а българският премиер гениално предложи европейските пенсии и заплати да се приравнели с българските. От друга страна доста от периферните кандидат-президенти в предизборните си раздумки по медиите не спират открито да демонстрират антиевропейски позиции, призовават за излизане от ЕС или най-малкото за ревизиране на условията за членство, да ругаят участието на България в операциите на НАТО и да настояват за напускане на алианса.

Честни управленски очи

Възникват и други въпроси. Като например: какво конкретно стори сегашното управление от март, когато изплющя първият шамар за Шенген, досега? Осъществи реформа в съдебната власт или в МВР? Защо мнозинството предизборно разпусна парламента, вместо да приеме най-сетне закона за отнемане на имуществото, придобито по незаконен начин? Или каква прозрачност демонстрира то в избора на ръководни кадри в съдебната власт и на висши административни длъжности? И дали му идва наум да се допита до останалите политически сили как съвместно да бъде постигнато влизането в шенгенската зона, което по принцип се подкрепя от всички?

Нищо подобно не се е случило досега. И едва ли ще се случи през настъпващата тежка икономически и напрегната политически зима. А догодина, както обеща високопоставен финландски дипломат, неговата страна може и да преразгледа позициите си по разширяването на Шенген. Може, ама не е никак сигурно. Просто ни нямат доверие, особено когато взривове за сплашване не спират да крадат съня на българите.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: А. Андреев