Един мъж седи на пристанището в Пирея, вперил поглед в големите фериботи. Той носи оранжеви предпазни очила, въпреки че не е оксиженист, те са коледен подарък от най-добрия му приятел. Мъжът току-що е загубил работата си. "Да те уволнят е все едно да си счупиш ръката", казва той.

На няколко километра разстояние се намира "територията" на Мао - замечтан отнесен младеж, с бръсната глава и яростни тъмни очи, обикалящ из пустите улици. Вместо с хората, Мао говори с котките и бездомните кучета.

В света на обезверените

Картини, от които изтръпваш. В книгата на Христос Иконому има още 14 подобни. 43-годишният автор публикува "Почакай, все нещо ще се случи" още през 2010 година в Гърция, а преди броени седмици книгата излезе и не германския пазар. 16-те истории в нея разказват за бедни, отчаяни хора от Атина и Пирея: кризата тъкмо е започнала, мечтата за благосъстоянието пропада, нарастващите страхове от социален срив, безработица и бедност са определящи. Разказите на Иконому го превръщат в звезда, те му носят гръцката държавна награда за литература.

Книгата на Иконому води читателите из работническите квартали, чиито къщички и дворове навремето са били символ на идеализирания пролетариат; които са се превърнали в идентификационен модел на новата Гърция, израснала от руините на войните. Именно от тези места вдъхновение са черпили гръцките артисти и музиканти като Микис Теодоракис, Мелина Меркури и Йоргос Даларас.

А днес? През 2013 година там продължават да живеят бедните. Само че хората са като вцепенени, те очакват само най-лошото. В този вакуум настъпват десните радикали и "чистят".

Публицистът Иконому представя този климат много точно. В разказите му може да бъде усетена дебнещата агресия и безпомощността на бедните. Кризата тъкмо е ударила и всичко започва да се разпада - както живота на двойката, която прекарва последната си вечер преди изселването си в България в мрачната си къщурка на остров Саламис и безучастно наблюдава как хората отнасят камъните от градинската им ограда - един по един, под светлината на фаровете на автомобилите. "Те отнасят света ми парче по парче", е заглавието на разказа, който предава настроението на цял един народ.

Драми и абсурди в Атина

Героите на Иконому са драматични, поетични и абсурдни. Например семейството, което се опитва да предотврати естрадицията на един нелегален имигрант, нанасяйки лепило по пръстите му. Или пък работника, който иска да изрази гнева си от една прикрита трудова злополука, при която е пострадал негов колега, само че не знае как да го стори - неговият протестен плакат е просто един празен лист.

Авторът успява да опише всичките пластове на градската бедна класа - със солидна доза черен хумор. Крайният резултат са впечатляващи сцени от светове, чужди дори и на голяма част от гърците.

АГ, ДПА, ДТ, КК, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева