ДВ: Г-н Найденов, поемате изключително труден ресор в едно наистина неспокойно време. Какви ще бъдат Вашите приоритети като външен министър в едно преходно правителство, което ще работи само няколко месеца? 

Найденов: Основен ангажимент на назначаваните от президента служебни правителства е организирането и провеждането на парламентарни избори. В този контекст приоритетна задача на Министерството на външните работи ще бъде и този път успешното организиране и провеждане на изборите за българските граждани в чужбина.

Наред с това нашата страна се подготвя и за първото българско председателство на ЕС през 2018 година. Това е процес, който продължава и който предполага сериозна ангажираност и на МВнР, за да се осигури успешното представяне на България след десетгодишното ни членство в Европейския съюз.

По отношение на външнополитическите приоритети на страната ще има приемственост. Тя се базира на принадлежността ни към евроатлантическата ценностна система, намерила формален израз и в членството на страната в две важни интеграционни общности - Европейския съюз и НАТО. Важно е страната ни да продължи да бъде надежден партньор и за държавите извън посочените интеграционни общности, съобразно нашите икономически и политически интереси.

ДВ: А за какво няма да Ви стигне времето?

Найденов: Отговор на този въпрос може да се даде вероятно едва в края на мандата на служебното правителство. Един практичен подход към основните ни задачи изисква и реалистично планиране на осъществими ангажименти в рамките на ограничен във времето период, който в случая не е голям - вероятно около три месеца. В него ще насоча усилията си към това, което трябва да направя, за да се гарантира последователност и приемственост в провежданата политика, вероятно с един по-умерен тон предвид спецификата на служебното правителство.

ДВ: Компроматни войни и купуване на гласове - две явления, без които като че ли не минават нито едни избори в България. Какво може да направи служебното правителство, за да няма този път компроматни войни в предизборната кампания и манипулации при гласуването?

Найденов: Служебното правителство като цяло се възприема по-скоро като експертен екип, който не е свързан пряко с политическите партии. В този смисъл въпросът за инструментариума, използван в предизборната кампания, е с адресат политическите партии. Надявам се и очаквам вътрешнополитическият дебат да е коректен и градивен с акцент върху предлагани решения по проблемите, които най-силно ни засягат като граждани. Това би улеснило избирателите при избора за кого да дадат своя глас.

Правителството може и ще апелира за коректен тон в изборната кампания, ще популяризира реда, по който законосъобразно се организират и провеждат изборите, ще апелира за нетърпимост към възможни нарушения в изборния процес и ще контролира - в рамките на предвидените си компетенции - законосъобразното провеждане на изборите.

ДВ: Темата за Русия и Крим, Русия и Украйна силно разединява българското общество. Досегашният български президент се очерта като безпощаден критик на Кремъл, а настоящият се обяви за вдигане на западните санкции срещу Москва. Можем ли да очакваме от новото правителство да „внесе малко ред” в този дебат, заявявайки ясно и недвусмислено към какви отношения с Русия се стреми?

Найденов: България направи своя ценностен избор с включването си в ЕС и в НАТО. Високият процент на привържениците на ЕС в България категорично демонстрира това. Същевременно в страната ни има много хора със симпатии към Русия - по исторически причини или поради усещане за културна близост.

Нашата външна политика е последователна. Като дипломат считам, че умереният тон и диалогът са добра предпоставка за намиране на решения по редица въпроси. Във външната политика има процеси, които изискват продължителни усилия за намирането на компромисни решения и още повече време - за надеждни трайни решения.

Страната ни е заинтересована от развитие на партньорски отношения с държавите и това е основна линия в политиката на България, включително по отношение на Русия и Украйна.

ДВ: Видяхме какво се случи в САЩ, а сега и в Германия се опасяват от руска дезинформационна кампания, която цели да повлияе на резултатите от изборите за Бундестаг тази есен. Трябва ли и в България да се притесняваме от „дългата ръка” на Кремъл преди изборите през март?

Найденов: Считам, че и ние трябва да се погрижим за осигуряване на защитено обработване на информацията и трансфера на данни при провеждането на изборите. Функционирането на всяка система е свързано и с определени рискови фактори. Съвременният начин на комуникиране предполага също и нови рискове. Усилията ни трябва да са насочени към осигуряване на нормални условия за провеждане на изборите, включително и по отношение на възможни хакерски атаки.

ДВ: И накрая - ще трябва ли да напуснете българското посолство в Германия, за да поемете функциите на външен министър? Кой ще Ви замества в Берлин?

Найденов: Нашето законодателство допуска поемането на определени функции в София, без да бъда формално освободен от дипломатическия пост в чужбина. А във Виенската конвенция за дипломатическите отношения е регламентирано заместването на ръководителя на дипломатическото представителство, при негово отсъствие, от временно управляващ.