ДВ: Какви бяха обстоятелствата, които доведоха до войната през юни 1967 година?

Салим Тамари: Непосредствената причина се корени в това, че египетският президент Гамал Абдел Насър навремето затвори Тиранския проток и Израел се оказа без достъп до международните води. Същинската причина обаче се състоеше в това, че Израел постоянно отхвърляше резолюцията на ООН от 1948 година за връщане на бежанците. Освен това имаше напрежения по границата между Израел и Египет в ивицата Газа.

ДВ: Войната продължи само няколко дни, но последиците от нея се усещат и до днес. Какви преки въздействия имаше войната?

Салим Тамари: Армиите на Сирия, Египет и Йордания претърпяха поражение. Освен това Израел завладя целия Синайски полуостров, Западния бряг на река Йордан, Източен Ерусалим и части от Голанските възвишения. Непосредственият ефект от войната беше опустошителен не само за арабските правителства, но и за палестинците от Западния бряг и ивицата Газа.

ДВ: Как се промени животът на хората след войната?

Салим Тамари: Две неща промениха нормалния живот на хората: от една страна палестинците от Западния бряг, ивицата Газа и Голанските възвишения останаха без летище. Те вече не можеха да пътуват и търгуват, нарушен беше културният им обмен. От друга страна пазарите от Западния бряг и ивицата Газа бяха интегрирани в израелските пазари. Полезната последица от това беше, че палестинците отново получиха достъп до историческа Палестина, а по този начин и до областите, които бяха загубили през 1948 година. Ерусалим беше анексиран формално и палестинците там станаха жители на Израел. Те можеха да се придвижват по-свободно в сравнение с палестинците от Западния бряг и ивицата Газа.

ДВ: Бихте ли казали, че палестинците в Ерусалим също са били анексирани? Те не са равноправни граждани на Израел, нямат израелски паспорти. Те могат да живеят там, но имат право да участват само в местни избори, например.

Салим Тамари: Градът беше анексиран, но не и населението. Те са имали право на т.нар. "син паспорт", осигуряващ им различен статут от този на палестинците от Западния бряг и ивицата Газа. Всъщност, оттогава те се намират в състояние на безтегловност. 

ДВ: Много палестинци от Западния бряг и ивицата Газа свързват събитията през 1967 година с тези през 1948 година, когато - след успешна война - беше основана държавата Израел. Вие какво мислите?

Салим Тамари: Много палестинци, които живеят на Западния бряг и в ивицата Газа са бежанци от териториите, които през 1948 година бяха включени в държавата Израел. А палестинците, които избягаха през 1967 година, живеят в други арабски държави. Хората са травматизирани от войната през 1948 година. А 1967 година означава за тях нещо съвсем друго: те не бяха бежанци, а заложници на анексията на Западния бряг и на ивицата Газа от Израел.

ДВ: Какво се промени по отношение на окупацията и в живота на хората там през последните 50 години?

Салим Тамари: Непосредствено след войната през 1967 година хората имаха усещането, че това състояние няма да се промени никога. Арабските нации бяха победени и не можеха да се възстановят във военно отношение. Но през 1987 година дойде първата Интифада и хората бяха обнадеждени, че може да настъпи край на окупацията. Но договорите от Осло през 1993 г. бързо ги разочароваха. Защото там беше взето решение за продължаване на окупацията под друга форма - на т.нар. автономия. Изведнъж вече не ставаше дума за борба за повече независимост или за решение на Близкоизточния конфликт на принципа на двете държави, а по-скоро за битка на юридическото поприще.

ДВ: Какво трябва да стори международната общност, за да бъде сложен край на окупацията и да се стигне до двудържавно решение на този конфликт?

Салим Тамари: Международната общност трябва да се посвети на темата за отчуждаването на собствеността и разширяването на еврейските селища. Освен това трябва да създаде такава атмосфера, че да подтикне Израел да се изтегли от окупираните територии. Всичко това е известно. Но нито Европа, нито САЩ са склонни да се захванат насериозно с тези политически теми.

* Салим Тамари е роден през 1945 година, директор е на Института за изследване на Палестина, преподава в Центъра за съвременни арабски изследвания към университета Джорджтаун в САЩ