Шимон Перес е роден през 1923 година в източната част на тогавашна Полша. През 1934 се изселва в Палестина. Първоначално работи като пастир и касиер на един кибуц (селскостопанска комуна). По-късно става член на еврейската нелегална армия Хагана.

Политическата кариера на Перес започва през 1946 в Партията на труда. През 1959 основателят на израелската държава Давид Бен-Гурион го взима в правителството си. През десетилетията след това Перес участва в състава на общо 16 правителства - той е министър на отбраната, на външните работи, на транспорта, на миграцията и информацията. През 1975 работи за премиера Ицхак Рабин (вдясно).

Шимон Перес е бил три пъти израелски премиер – без да е печелил избори. През 1977 поема премиерския пост за няколко месеца след оставката на Рабин. Той е начело на правителството и между 1984 и 1986 – в резултат на вътрешни договорки. След убийството на Рабин през 1995 Перес отново става премиер. (На снимката: заедно с американския президент Роналд Рейгън във Вашингтон)

Кулминацията в политическата кариера на Перес е Декларацията за принципите на самоуправлението, известна и като Споразумението от Осло. Израел и Организацията за освобождение на Палестина я подписват на 13.09.1993. Дълго време декларацията играе фундаментална роля в мирния процес. С нея за първи път двете страни признават официално съществуването си.

През декември 1994 Шимон Перес получава особено отличие: заедно с палестинския лидер Ясер Арафат (вляво) и Ицхак Рабин (вдясно) той е удостоен с Нобеловата награда за мир. Тримата я получават за особените си заслуги в името на мира в Близкия изток.

На 4 ноември 1995 по време на демонстрация за мир в Тел Авив е убит министър-председателят Рабин. Шимон Перес поема поста на своя политически партньор и само ден по-късно ръководи заседание на кабинета, на което столът на Рабин остава празен и покрит с черен плат. Половин година по-късно Перес губи изборите срещу политическия си съперник Бенямин Нетаняху.

През 2007 Перес е избран от Кнесета за държавен глава на Израел. Той заменя Моше Кацав, който е принуден да се оттегли от поста поради обвинение в участие в изнасилване и сексуални посегателства.

През 1945 Шимон Перес сключва граждански брак със Соня. Двойката има три деца и многобройни внуци. След 62 години семеен живот Соня напуска мъжа си през 2007. Тя отказва да се нанесе с него в президентския дворец и избира спокойствието - живот далеч от фотографите и камерите. Соня Перес умира през 2011 година.

Малко преди края на президентския си мандат, през юни 2014, Перес показва за пореден път, че се стреми към мир с палестинците. По покана на папа Франциск той се среща във Ватикана с палестинския президент Махмуд Абас. По онова време Перес е най-възрастният държавен глава в света. Дори и след края на активната си политическа дейност Перес продължава да работи за сключването на мир в Близкия изток.