През 2003-та година Белият дом оповести в прессъобщение, че към "Коалицията на желаещите" са се присъединили 49 държави с население от 1 млрд 230 млн души.

Какво остана от коалицията?

Изтеглянето на полските войски превръща широката коалиция във фикция. Определянето й като коалиция на дръжави от различни континенти се изпразни от съдържание. Още по време на войната в Ирак и непосредствено след това бойните части бяха от не повече от десет държави.

Почти всички от тях вече са се изтеглили от Ирак. Днес там наред със 150-те хиляди американски войници има още само 4100 британци, разположени във военно-въздушна база край южноиракския град Басра.

Иракският министър-председател Нури ал Малики заяви неотдавна пред лондонския "Таймс", че е дошло времето за изтегляне и на тези военни части. Премиерът Гордън Браун обаче говори засега само за намаляване на броя на войниците през 2009-та година.

Какво е бъдещето на американските и британски войски в Ирак?

Окончателното изтегляне изобщо не се дискутира публично, макар британският контингент да бе сведен от 45 хиляди в началото до по-малко от една десета част днес.

Наред с американците и британците в инвазията взеха участие австралийци и поляци. Останалите страни изпратиха свои представители чак след края на войната, за да се включат в различните задачи, свързани с очакваното ново пламване на бойните действия. Те бяха водени и от надеждата, че ще имат полза от това.

Излъганите надежди за политическа и икономическа изгода

След войната Варшава, например, увеличи контингента си от 194 на 2 500 души надявайки се, че така ще получи поръчки за големи строителни проекти в Ирак или пък ще може да сключи сделки за доставка на оръжие с Багдад.

Това обаче така и не стана. А и Вашингтон не отвърна по никакъв начин на жеста на поляците - визовият режим за Полша не бе премахнат.

Военният контингент на съюзниците губи позиции в Ирак

Официално в Ирак все още би трябвало да се намират военни от 18 държави наред с американците и британците. Но като цяло това са малко повече от 2000 души, чието изпращане има по-скоро символично, отколкото военно значение.

Най-големият контингент от 600 души е на Южна Корея, най-малкият - на Сингапур се състои от един човек. При това не е изобщо ясно, с какво се занимават тези контингенти - вероятно по линия на военната или пък на политическата тайна.

Така или иначе времената, в които наред с американците и британците коалиционните контингенти все още играеха активна роля при контрола над иракските провинции, са отминали отдавна.