На 9 март за католиците започна Великият пост. Най-важният от многодневните пости продължава 40 дена до Великден и за вярващите по цял свят се свързва с доброволно въздържание. Лишението е най-често от храни от животински произход, но не само. Тъй като не за всекиго отказът от месо е равнозначен на въздържание, често католиците избират други форми на аскетизъм, като например ограничението на алкохол, цигари, кафе, сладко, музика и т.н. Макар и в много случаи периодът да се възприема като диета, идеята на въздържанието е чрез лишаване на тялото да се укроти душата.

Въздържанието - правило, а не изключение

В миналото пости е имало толкова често, че дните на въздържание са достигали до 130 годишно. По това време се е забранявала не само консумацията на месо, но и на яйца и млечни продукти. Чудно ли е тогава, че вярващите винаги са търсили вратички в строгите църковни правила. Пример за това са швабските равиоли, в които каймата се накълцва много наситно и умело се скрива в тестото, за да не се забелязва животинският произход на греховната съставка.

През 590 година Папа Грегор Първи официално забранява консумацията на месо от “топлокръвни животни” и с това списъкът със забрани за времето на Великия пост вече е окончателен. Но понеже рибата била позволена, с течението на времето редица бозайници и птици официално били обявени за риби - и с това получили достъп до трапезата в дните преди Великден.

Най-изненадващата жертва на тези манипулации се оказал бобърът. Църковният събор в Констанц между 1414 и 1418 постановява, че бобърът, язовецът и видрата са позволени. Бобърът е гризач, но тъй като прекарва по-голямата част от времето си във вода, а и люспестата му опашка много наподобява на рибешката, по време на Великденския пост той бива причислен към вкусната графа “Риби”.

Бобърът - всъщност риба

Френският йезуит Шарльовоа пише през 1754 година за бобъра: “Предвид опашката си, той е изцяло риба и в ролята си на такава е официално признат за риба от Медицинския факултет в Париж. Като допълнение към това Факултетът по теология реши, че месото му може да се консумира по време на Великия пост”.

С течение на времето бобърът се превръща в любим деликатес по време на пости, като в резултат от това популацията на бобърите е почти унищожена. Днес бобърът е защитен вид, тъй че - и да искат - мераклиите за месо трудно биха се добрали до бобърска пържола. Любопитно e и това, че в миналото спорът за позволените месни продукти е занимавал предимно високите обществени прослойки. Месото така или иначе не присъствало в ежедневното меню на по-бедните хора.