45-годишният Ралф Камп е неграмотен. От 20 години той работи в превозваческа фирма, а повечето му колеги изобщо не знаят за неговия проблем. Ралф ужасно се бои, че ще му се подиграват: „Представете си го: никога да не показваш на външния свят, че имаш такъв проблем. Ужасно се срамувах, това е положението”, казва Ралф. Сега той е решил да промени това положение и вече кара курс за ограмотяване. Но милиони неграмотни в Германия не посмяват да направят тази крачка.

Живот в изолация

Част от тези четири милиона души изглеждат интегрирани в обществото, макар че често се случва да го закъсат. Трудно им е например да пазаруват - опаковките се сменят твърде често, а това ги обърква. Или пък, когато наемат жилище - как да прочетат договора? Не е лесно да си намерят работа, а да изкарат шофьорска книжка е почти невъзможно. Неграмотните в Германия често живеят в пълна изолация, защото ги е страх, че приятелите, колегите и съседите ще ги разобличат.

Как обаче човек се оказва неграмотен? Понякога причината е, че в ранните ученически години се струпват тежки проблеми, плюс липса на внимание от страна на учителите и родителите. Според проучванията 14 процента от 15-годишните германчета и днес не могат да се справят с най-елементарни текстове за четене. Всеки четвърти ученик в края на образованието си има трудности с четенето. Образователната система предлага различни помощни инструменти, но въпреки това броят на неграмотните в Германия не намалява.

Според педагожката Кордула Льофлер, виновни са детските градини и училищата, които не взимат превантивни мерки: "Учителите не са обучени да откриват децата с трудности. А в по-горните класове вече всички учители смятат, че учениците им, естествено, умеят да четат и пишат."

Който е неграмотен, е тъп?

Льофлер смята, че учителите се нуждаят от допълнителна квалификация за работа с неграмотните деца. И нейният колега Петер Хубертус е на мнениe, че трябват още усилия: „Важно е и обществеността да реагира на този проблем. В момента се ширят главно предразсъдъци: който не умее да чете и пише, е тъп. Трябва да ликвидираме това мислене. То е погрешно.”

Повечето неграмотни хора, които подновяват образованието си, трябва най-напред да се научат да се справят с обидите и огорченията, които им навлича техният образователен недъг. Ралф вече е преодолял тази фаза: „Целта ми е да се науча да чета и да пиша, за да си пробивам път в живота. Човек трябва да вземе съдбата си в своите собствени ръце.”