"Шоколадът те кара да се чувстваш щастлив. И може би, когато заради кризата се чувстваш отчаян и нещастен, е добре да си хапнеш шоколад - тогава светът изглежда съвсем другояче."

Паулине Мало поставя шоколадовите блокчета в прозрачна найлонова кесийка. В магазина за шоколадови изделия "Фасбендер и Рауш" се разнася приятен аромат. Продавачката хвърля поглед през прозореца - към "Жандарменмаркт", в центъра на Берлин. Вън може и да върлува голяма икономическа криза, която създава главоболие не само на политиците, но вътре в магазина Паулине Мало и клиентите са защитени от щандовете с шоколад и бонбони - утеха срещу отчаянието от кризата.

Хората не престават да купуват шоколад

Мало претегля кесийката с шоколади и я подава на клиентката. Шефът на фирмата Юрген Рауш е на 60 години - косите му са побелели, около очите му има дребни бръчици, изглежда спокоен - не напук, а тъкмо благодарение на финансовата криза.

"Да, това е всъщност любопитна история - повтаря се същото, което беше след Втората световна война. Когато положението на хората е лошо, те на драго сърце похапват шоколад. Това е един вид заместител, един вид утеха. Цифрите ясно показват - в момента продаваме и произвеждаме повече шоколадови изделия."

Бизнесът с шоколадови изделия е традиционен за "Фасбендер и Рауш" - семейното предприятие се занимава с него отдавна и е едно от водещите на германския пазар. Шефът Рауш казва, че неговият ден винаги започва с парче шоколад. Прогнозата му за неговата фирма, както и за колегите му в бранша точно във време на финансова криза звучи почти като благотворителна мисия:

"Не преливаме от щастие, защото мислим и за напред, но все пак нещата вървят чудесно и има добри изгледи да се задържат така. Вярваме, че и във време на криза можем да правим хората щастливи."

Юрген Рауш се връща в кабинета си. Хората ще продължат да подслаждат делника си във време на криза, от това печели браншът на сладкарските изделия. И ще имат много време да го подслаждат, защото според анализаторите на пазара, в икономически тежки времена потребителите си стоят повече у дома.

Игрите - утеха по времe на криза

Така мисли и Кристиян Зайпелт. Берлинският търговец на дребно има два магазина за играчки - в момента разчиства етажерките за нови доставки. Зад гърба му са натрупани кутии с пет вида монополи. Тази игра все повече се купува, а и Зайпелт в никакъв случай не може да се оплачи от срив на пазарите.

"Това вдъхва надежда и в момента действително ясно се вижда, че хората купуват различни игри, тъй като си седят повече у дома и тъй като другите стоки са скъпи. Игрите са все още сравнително евтино развлечение."

Вместо на театър и кино, партия шах или пък монополи? Кой знае? Зайпелт е икономист и е наясно, че реакцията на клиентите не е така еднозначна, различни фактори влияят на тяхното настроение и желание да купуват. Но сред колегите му настроението е добро. На най-големия международен панаир в техния бранш, изложението на играчки в Нюрнберг през февруари имаше много поръчки и то особено от Източна Европа, където последиците от финансовата криза са особено драстични. А и изложението беше посетено от много повече специалисти в бранша. Тенденцията явно е положителна.