Според адвоката на един от задържаните при шоковата акция, полицаите разбили входната врата при ареста и убили домашното куче - въпреки че никой не оказал съпротива. В дома имало и деца.

Новият шоков нюанс

През 2004 година Българският Хелзинкски Комитет /БХК/ описа в свой доклад полицейския произвол в България. Побоят с шамари и юмруци, със или без дъски, тояги, бухалки и гаечни ключове е по това време само част от масовите средства за принуда. Палките и ритниците са гарнирани и със случаи, в които задържаните биват заплашвани с жива змия или пък биват принуждавани да ядат люти чушки. Това са само някои от класическите примери за полицейско насилие при арест и разпит.

Какво се е променило от тогава насам? Почти нищо. Правоохранителната дейност в България си остава самобитна комбинация от произвол и лошо свършена работа. Новият нюанс е, че българските полицейски служители са станали по-изобретателни и се развихрят най-вече при зачестилите напоследък показни спец-операции или в извънработно време.

Полицай по потник

Поне такъв е изводът от гражданското наблюдение в полицията от октомври 2010 до март 2011, както и от изследване на случаите на злоупотреба със сила в МВР, отразени в медиите между 2004 и 2010 година. Констатациите са обобщени в доклад на Институт "Отворено общество" от март тази година.

Нов патент е и това, че след 2009 г. униформеният произвол излиза от полицейските управления и се изнася в частните домове, в патрулните коли и на улицата. Нарицателен стана онзи епизод, разиграл се в Разград, където разгневен полицай хвърли униформата си на тротоара и налетя на бой на гражданин с думите: "Сега не съм полицай". Съдът пък реши, че престъплението не е извършено от длъжностно лице, тъй като полицаят бил по потник. Последва глоба, вместо 3 години затвор, както е по закон.

Полицейски "игрички"

Българската полиция явно не възнамерява да се раздели със старите си навици и все още пуска в употреба юмруци, шамари и ритници. В 20 процента от случаите по време на насилието жертвата е била с белезници, което изключва елемента на случайност.

Печалната статистика изглежда така: за 7 години 13 смъртни случая заради полицейски „игри” извън закона. Това изравнява поръчковите убийства след 2004 г. със смъртността на арестантите в МВР и прави полицейското насилие не по-малко опасно от организираната престъпност, коментира Иванка Иванова от "Отворено общество". Но най-шокиращото е, че полицейското насилие вече е предимно колективна дейност. Само в един случай полицай реагира на своеволията на колегите си и прави опит да ги спре.

Шамари вместо компютри

Защо бие полицията? Защото насилието е вкоренено в българската полицейска култура. А и така е по-лесно, казва Красимир Кънев от БХК. Арсеналът на българското досъдебно производство обикновено приключва с разпит на свидетел и разпит на обвиняем, защото ресурс за друго няма.

Ресурс всъщност има. По данни на Евростат бедна България харчи за полицията си два пъти повече от средното за ЕС ниво и три пъти повече от богати страни като Дания, Швеция и Финландия. Но парадоксът е, че този бюджет не се използва за инвестиции в нови коли, техника, компютри и камери.

От официална справка на ГД "Досъдебно производство" от март 2010 става ясно, че от 28 областни дирекции на МВР само в 10 всички разследващи полицаи разполагат със служебни компютри. А в 17 дирекции нито един разследващ полицай няма достъп до интернет. Така ли се води борба срещу престъпността и мафията? Без служебни компютри, без достъп до мрежата, от личния GSM. Но с шамари, юмруци и ритници. И с люти чушки. По български.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Д. Попова-Витцел