ДВ: Г-н Шрамайер, изненада ли Ви резултатът от предсрочните избори в България?

Клаус Шрамайер: Резултатите от българските избори ме изненадват всеки път. Просто не мога да разбера защо българският избирател все гласува за партии, които неизменно се провалят в опитите си да изградят правова демокрация, която да осигури благоденствие и да пребори корупцията. Провалът на БСП продължава над 70 години, а този на ГЕРБ - вече осем години. При това този път имаше възможност за алтернативен избор, насочен към бъдещето. Такъв предлагаха например „Да, България” или „Нова република”.

ДВ: Формирането на правителство навярно няма да е лесно. Какви са, според Вас, възможните коалиции?

Шрамайер: Към момента все още не разполагам с окончателните резултати и затова не ми е възможно да направя смислени предположения за бъдещето правителство. Факт е обаче, че в парламента така и не влязоха партии, които биха били в състояние да решат проблемите на страната, да разчупят закостенелите структури и да предприемат спешно необходимите реформи. От тази гледна точка вчерашните избори бяха излишни, а може би дори и вредни.

ДВ: Списание „Шпигел” написа тези дни, че в България има опасност от трайна политическа нестабилност. Споделяте ли тази оценка?

Шрамайер: Да, има опасност от политическа нестабилност. И със сигурност има опасност от продължение на досегашната стагнация.

ДВ: "Демокрацията ни отне много" - с това изречение лидерката на социалистите Корнелия Нинова се опита да мобилизира носталгично настроените избиратели. Повечето от българите обаче реагираха с възмущение на думите ѝ, защото твърдо подкрепят европейския избор на България.

Шрамайер: За мен е просто непонятно как след тези думи на Нинова толкова много избиратели гласуваха в полза на партията ѝ. Да гласуваш за БСП и в същото време да си проевропейски настроен граничи с шизофрения. Но може би все още има надежда, че българите не са безнадежден случай. Защото покрай драматичния си исторически опит те всъщност добре знаят, че завръщането в обятията на т.нар. „освободители” би било крайно неразумно.

Повод за надежда съзирам единствено в смелостта на отделни хора - като например председателя на ВКС Лозан Панов, който покани в България главната прокурорка на румънската Национална антикорупционна дирекция Лаура Кьовеши - и то срещу волята на господин Цацаров и на мнозинството във ВСС. Новият държавен глава също доказа своята независимост, след като покани г-жа Кьовеши на разговор. Възниква обаче въпросът защо в Румъния има значително по-силни правови структури, отколкото в България.

И още нещо: колкото и похвално да е създаването на новата партия „Да, България”, все пак е твърде жалко, че Христо Иванов не влезе в коалиция с други сходни партии, като например „Нова република". По този начин той можеше да си осигури влизане в парламента. Сега обаче в новото Народно събрание навярно изобщо няма да има истинска опозиция.