Бившият канцлер се отказа от поста си в руската петролна компания "Роснефт". Вероятно за да предотврати още по-големи финансови поражения. Изглежда като последно действие в едно жалко представление, пише Йенс Турау.
Оттеглянето на Шрьодер от "Роснефт" – последно действие в едно срамно представлениеСнимка: Alexey Vitvitsky/Sputnik/dpa/picture alliance
Реклама
Бившият канцлер все пак осъзна, че нещата не могат да продължават по този начин – въпреки пословичното му твърдоглавие. Решението на Шрьодер да се оттегли от крайно спорния му пост в "Роснефт" може би е било повлияно от три неща.
Първото е решението на бюджетната комисия на Бундестага, с което се отменя държавното финансиране за офис и сътрудници. Второто е резолюцията на Европейския парламент за налагане на санкции и срещу бившия канцлер. Каквото и да било готвено за него, сега санкциите ще отпаднат. Възможно е и Шрьодер да е преразгледал своята преценка за близкия си приятел Владимир Путин в светлината на последните събития. Или пък може така да са го посъветвали някои от последните му останали верни последователи.
Сигурно обаче е едно нещо: нанесените щети са огромни. Оставаме с впечатлението, че Шрьодер е решил да действа чак когато започна да усеща последиците по джоба си. Ясно е, че и с другите му длъжности, като тази в "Северен поток", е свършено. Само въпрос на време е той да се прости и с тях. Играта свърши, а Шрьодер събира парчетата от разпадналата се негова политическа кариера.
В дълбока изолация
Смущаващо е да гледаме оставеното наследство от двамата предшественици на Ангела Меркел. И Хелмут Кол, междувременно покойник, и Герхард Шрьодер демонстрираха след края на канцлерските си мандати непримиримо и твърдоглаво поведение, без да ги е грижа какво мислят приятелите или враговете им. Те очевидно продължаваха да смятат, че знаят всичко най-добре и че трябва да се налагат – както когато са били на власт. И двамата все повече изпадаха в изолация. Също и Кол накрая беше останал почти без приятели в собствените си редици. Шрьодер пък изглежда вече няма абсолютно никакви никъде. Жалко е.
И сега? Шрьодер обяви чрез своя адвокат, че ще предприеме съдебни действия срещу лишаването му от офис и персонал. И може би шансовете му за успех не са малки. Защото депутатите от Бундестага също са знаели, че се движат по тънък лед, когато са приемали въпросното решение. В него не се споменава нищо за доходната дружба с руския агресор, и само бегло се посочва, че Шрьодер вече няма "никакви продължаващи задължения, произтичащи от бившата му длъжност". Какво точно означава това, остава много неясно. Това вероятно се отнася и за Ангела Меркел, която също разполага със собствен офис и персонал. Ще бъде интересно да се наблюдава развитието на спора. Съществуват опасения, че той може да се окаже доста грозен.
Ами Меркел?
Йенс Турау
Да се надяваме, че оставката на бившия канцлер ще сложи край и на нагласата на мнозина настоящи управляващи да хвърлят цялата вина върху Шрьодер за всички минали грешки относно Русия и Путин. Години наред много политици от различни партии нямаха абсолютно нищо против добрите отношения с руския президент, дори и след войните в Грузия и Чечения, бруталната намеса във войната в Сирия и анексирането на Крим. Останалите наистина не стигнаха толкова далеч, колкото Шрьодер в приятелството си с Путин, но мнозина демонстрираха наивност.
Конрад Аденауер е първият канцлер на ФРГ. По време на неговото управление младата република става суверенна държав. Канцлерът има ясна прозападна ориентация. Стилът му на управление е считан за авторитарен. Конрад Аденауер е роден в Северен Рейн-Вестфалия и затова се застъпва Бон да стане столица на Федералната република.
Снимка: picture alliance/Kurt Rohwedder
Лудвиг Ерхард (ХДС) 1963 - 1966
През 1963-та ХДС убеждава 87-годишния вече Аденауер да подаде оставка и избира Лудвиг Ерхард за канцлер. Преди това Ерхард си спечелва популярност като министър на икономиката. Той е привърженик на социалното пазарно стопанство и става "баща" не германското икономическо чудо. Лудвиг Ерхард е бил страстен пушач – пушил е по около 15 пури на ден. През 1966 г. той подава оставка.
Снимка: picture-alliance/dpa
Курт-Георг Кизингер (ХДС) 1966 - 1969
Курт-Георг Кизингер създава първата широка коалиция между ХДС и ГСДП, която дава тласък на стагниращата икономика. Гласуването на закони за извънредното положение, даващи обширни права на държавата в кризисни ситуации, става повод за масови младежки протести. Така се ражда студентското движение. Кизингер е оспорвана фигура заради национал-социалистическото си минало.
Снимка: picture-alliance/dpa
Вили Бранд (ГСДП) 1969 - 1974
Обществените промени водят и до смяна на властта. Вили Бранд става първият канцлер-социалдемократ в историята на Германия. Снимките на коленичилия Бранд пред мемориала за жертвите от Варшавското гето, където той моли за прошка, обикалят света. Бранд развива и т.нар. Източна политика на Германия, която води до разведряване в отношенията. През 1971 е удостоен с Нобелова награда за мир.
Снимка: picture-alliance/dpa
Хелмут Шмид (ГСДП) 1974 - 1982
Хелмут Шмит поема канцлерството след оставката на своя съпартиец Вили Бранд. Неговото управление преминава под знака на петролната криза, инфлацията и икономическия застой. Шмит си спечелва име на разсъдлив, решителен и прагматичен политик. Той успешно се справя с няколко кризи и застава твърдо срещу терора на лявоекстремистката Фракция „Червена Армия“. Свален е с вот на недоверие.
Снимка: picture-alliance/dpa
Хелмут Кол (ХДС) 1982 - 1998
Хелмут Кол е канцлер на Германия в продължение на цели 16 години – това е рекорд в историята на страната. Спечелва си славата на упорит и издръжлив политик, без особен вкус към реформи. Голямата му историческа заслуга е свързана с Обединението на Германия и икономическото възстановяване на бившата ГДР. Хелмут Кол е и горещ привърженик на европейското единство.
Снимка: picture-alliance/dpa
Герхард Шрьодер (ГСДП) 1998 - 2005
След четирите мандата на Хелмут Кол в обществото назрява готовност за промени. Герхард Шрьодер става канцлер на първата коалиция между социалдемократи и Зелени. През този период Бундесверът за първи път участва в чуждестранни мисии на НАТО. Социалната реформа на Шрьодер „Агенда 2010“ изправя партията му на ръба на разцеплението. Стига се до масови протести срещу орязването на социални облаги.
Снимка: picture-alliance/dpa
Ангела Меркел (ХДС) от 2005 до декември 2021 година
През 2005 година Ангела Меркел става първата жена-канцлер на Германия. На 14 март 2018 година тя беше преизбрана на този пост за четвърти път. Меркел е известна с прагматичния си политически стил, търсещ баланс на интересите. След големите загуби на ХДС на последните провинциални избори тя обяви, че няма да се кандидатира отново за канцлер.
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Kappeler
Социалдемократът Олаф Шолц
Олаф Шолц е деветият федерален канцлер на Германия, който управлява от 8.12.2021 година насам. Социалдемократът преди това е заемал редица постове - бил е главен кмет на Хамбург, федерален министър на труда и социалното дело, както и федерален министър на финансите и вицеканцлер на Германия.
