По принцип работата не е необичайна. Един федерален канцлер, който напуска поста си, още твърде дълго след това извлича ползи от позициите и популярността, които е придобил като ръководител на германското правителство. Негово основателно право е също така, да печели пари от това. Предшесвениците на Шрьодер – Хелмут Кол и Хелмут Шмит – се изявяват като автори, публицисти и оратори. Герхард Шрьодер обаче предпочете друг тип популярност.

От всички страни сега се говори за новите служби на Шрьодер, а те не са малко: съветник на швейцарската медийна къща Риние, на инвестиционната банка Ротшилд, регистриран хоноруван оратор към Ню Йоркската агенция за знаменистости Хари Уокър, а сега вече и председател на Надзорния Съвет на Консорциума за строежа на германо-руския газопровод през Балтийско море.

Шефът на руския енергиен концерн Газпром Алексей Милер доволно потрива ръце. Руснаците смятат да се възползват от добрите западноевропейски контакти на Шрьодер за да повдигнат репутацията на оспорвания проект за газопровода. Концерните Е-он- Рургаз, както и БАСФ, които са германски съакционери в същия проект също се радват не съвсем безскористно, че снабдяването на германския пазар с енергийни ресурси било подсигурено. А Шрьодер пък се радва, че участието му ще му носи по 250 000 евро на година.

Тази сума не е от най- високите, които получават председателите на надзорни съвети на големите концерни в Германия. Проблемът обаче е в нещо друго: един федерален канцлер прокарва с помощта на приятелия си Владимир, който по чиста случайност е и руски президент, политическия проект за строеж на газопровод, от чието съществуване той само няколкщо месеца по-късно започва да извлича и финансови изгоди.

В отговор на този упрек, Шрьодер отговори от Москва, че по никакъв начин не е бил въвличан във процеса на взимането на фирмени решения. Мнозина обвиняваха Шрьодер в политическа наивност още по времето му на канцлер, когато се отнасяше твърде безкритично към приятели си Путин. Шрьодеровата реакция на критичните питания сега е израз на всякаква липса на чувствителност. Жалко, че един канцлер, който в седемте години на своята вляаст без съмнение направи много за Германия, сега така безразсъдно поставя на карта името си. Политическата му автобиография, която се пише в момента, ще остане да събира прах по лавиците, за разлика от бестселъра “ Пътят към успеха – или как се прави бизнес ала Герхард Шрьодер”. А подобно нещо Шрьодер всъщност не е заслужил.