ДВ: Госпожо Щайнакер, как оценявате реакциите на българското правителство, на президента и на партиите към агресивните действия на Москва срещу Украйна? И заплашена ли е България от това напрежение, особено в Черно море?

Гудрун Щайнакер: Ще започна отзад напред: не виждам непосредствена опасност за България в Черно море. Разбира се, никой не може да предскаже какво би се случило, ако Русия действително нахлуе в Украйна. Това ще бъде наистина драматично и очевидно ще се отрази и на съседните държави Румъния и България. А иначе България се държи изключително предпазливо. Доколкото аз виждам, страната не е излязла извън границите на солидарността с НАТО. Но по исторически причини между България и Русия съществуват много специални отношения, които аз добре разбирам.

Наблюдава се и известен разнобой в политическото пространство. Мнозина смятат, че президентът е проруски настроен - дали и доколко подобни твърдения са основателни е друг въпрос. Същото важи и за някои партии в правителството - като БСП например. Тъй че явно няма общ възглед как точно да се държи България. Но в Германия също имаме подобна ситуация, в която на практика принудително трябва да се избере най-малкият общ знаменател.

ДВ: И още един "горещ картоф", с който трябва да се справи България в момента: блокадата на започването на преговорите за еврочленство със Северна Македония. Вие добре познавате и двете държави: какъв изход виждате от тази ситуация? И кога?

Щайнакер: Лично аз съм на мнение, че България без никакви уговорки би трябвало да се съгласи да започнат преговорите за еврочленство на Северна Македония. Защото в момента ние говорим именно за старт на преговорите, а не за приемането на Северна Македония в ЕС. Добре знаем, че такива преговори могат да продължат години. В този смисъл не проявявам особено разбиране към блокадата, която налага България. Да, двете страни са на различни мнения по много въпроси: за малцинствата, за езика, за културата и най-вече за историята. Тези спорове са реални, те са трупали потенциал в течение на цялата нова история. За България те се коренят още в 19-и век, в случая със Северна Македония те датират отпреди около 80 години, защото преди това тази държава не съществуваше.

За свалянето на такива напрежения, натрупвани толкова дълги години, има нужда от време, докато се стигне да разбирателство. Или поне до констатацията, че няма как двете страни да се разберат по всички въпроси. Това не е някакъв уникален проблем, който е само между България и Северна Македония. Подобни конфликти съществуват и другаде, примерно между Словакия и Унгария. Дори в красива Норвегия, където бях навремето, все имаше някакви търкания с Швеция по определени теми. Но такива противоречия винаги могат да се разрешат по миролюбив и приемлив за двете страни начин. Има нужда само от политическа воля и аз се надявам, че новото правителство в София бързо ще прекрати блокадата.

ДВ: Вие внимателно наблюдавате и дългогодишните усилия за провеждане на съдебна реформа в България, пък и изобщо проблемите на страната с върховенството на закона. Какво очаквате от новото мнозинство в Народното събрание в това отношение?

Щайнакер: Естествено, очаквам да действат по-енергично за реформата и върховенството на закона, отколкото действаха предишните правителства. Защото в България все още няма върховенство на закона в същинския смисъл - факт, който според мен буди голямо огорчение и всекидневно се потвърждава от различни примери. В резултат България, за съжаление, има лошо име в ЕС. А можеше имиджът на страната да е много по-добър, защото това е една прекрасна страна с огромен потенциал. Уви, България страда заради огромната корупция, която за съжаление не признава дори границите между отделните партии. Но нека дадем шанс на новото правителство в София. Аз се надявам, че то може да реши проблема.

ДВ: Откъде да започне в решаването му? От старите обвързаности или от нещо друго?

Щайнакер: Да, старите обвързаности задължително трябва да влязат в списъка. И на всяка цена трябва откритост, трябва добре да се разследват всички големи случаи на корупция. Аз редовно чета за такива в "Биволъ" и другаде. Бях ревностна читателка на германо-българския "Виртшафтсблат", който за съжаление през октомври принудително спря да излиза. Неговата издателка Бети Панова винаги говореше и пишеше в пряк текст. Там ставаше дума главно за икономика, защото това беше икономическо издание, което се стараеше по възможно най-изчерпателния и обективен начин да отразява икономическите процеси. И госпожа Панова изобщо не се колебаеше да пише за наистина много, много голямата корупция, загнездила се дълбоко, включително и в структурите на държавния апарат. И на мен ми е много мъчно, че вероятно заради тази своя много критична позиция в крайна сметка тя имаше известни трудности и с германското посолство. Или поне отношенията там не бяха особено добри.

Гудрун Щайнакер е бивш германски дипломат. Била е посланик на Германия в Северна Македония и Черна Гора и зам.-посланик на Федералната република в България.