Номинирането на Франк-Валтер Щайнмайер като кандидат за канцлерският пост би трябвало да играе ролята на спирачка на спусналата се по надолнището Социалдемократическа партия. После дойде и другата новина: Курт Бек, не особено успешният председател на партията напуска поста си. Сега ръководството й трябва да поеме онзи Франц Мюнтеферинг, който преди по-малко от три години беше принуден да напусне същия този пост, поради липса на подкрепа.

Щайнмайер и Мюнтеферинг нямат подкрепата на мнозинството в партията

Като председател на социалдемократическата фракция в Бундестага Мюнтеферинг наложи реформаторската програма на Шрьодер Агенда 2010 въпреки вътрешната съпротива на мнозина от колегите си. А когато през 2004-та година заради нарасналото недоволство Шрьодер реши да се прости с председателското място в партията, за да спаси канцлерския си пост, Мюнтеферинг прие да го замести. Само година и половина по-късно обаче след загубата на Шрьодер в двубоя му с Меркел за канцлерския пост Мюнтеферинг също загуби - срещу лявото крило в партията и се оттегли от председателството й.

Довчерашният й лидер - Курт Бек, колкото и да е обичан като министър-председател в провинция Райнланд-Пфалц, не можа да се справи с вътрешните противоречия в партията и да спре спусналото се по надолнището доверие на избирателите в нея. Освен това новата Лява партия, сформирала се от бивши комунисти в ГДР и бивши социалдемократи и леви сили на запад, започна да се проявява все по-силно като конкуренция на социалдемократите.

Персоналните промени са само временно спасение

Сега за спасението на Социалдемократическата партия трябва да работят външният министър Щайнмайер като кандидат за канцлерския пост и 68-годишният партиен войник Франц Мюнтеферинг. Всички са наясно, че точно те двамата нямат подкрепата на мнозинството в партията, особено на лявото крило в нея. Вярно, на първо време социалдемократите ще се сплотят около тях. Само че до изборите за Бундестаг остава още година, а това е много време, в което могат да се появят нови конфликти. Така че Щайнмайер и Мюнтеферинг попадат на първо време между чука и наковалнята: или трябва да се принудят да се подчинят на мнозинството, или да рискуват нов отлив на леви социалдемократи към Лявата партия.