Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер сам се постави в съмнителна светлина. С поредица от изказвания в хода на лятото той създаде впечатлението, че в германското правителство вече има разногласия по отношение на руската агресия в Украйна. Тези негови изказвания могат да се обобщят така: Западът трябва да прояви повече разбиране към Русия и да протегне ръка на Москва. Подобна тенденция можеше да се забележи и в най-новите изявления на Щайнмайер: Пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” той предложи да се възобнови контролът над въоръженията в Европа, а Русия отново да бъде поканена в кръга на страните от Г-8.

По същество подобна интерпретация на думите на Щайнмайер не е съвсем справедлива. Външният министър на няколко пъти ясно заяви, че тъкмо руското ръководство е виновно за новите напрежения в Европа. Освен това той настоятелно повтаря, че ключът за възстановяването на мира в Европа се намира в ръцете на Кремъл, който е длъжен да промени своето поведение. Външният министър върши тъкмо онова, което се очаква от политик, носещ правителствена отговорност: той не просто описва фактите, а търси изход от една ситуация, която е изключително опасна за цяла Европа. Подобни усилия задължително предполагат, че пред руското ръководството трябва да се демонстрира и готовност за разговори. Най-смислено е тази абстрактна готовност да бъде обвързана с конкретни теми – например с преговори за контрол над въоръженията в Европа. Разбира се, външният министър няма никакви илюзии за шансовете за успех, които са минимални.

За това Щайнмайер не носи вина. Той обаче е отговорен за това, че изявленията му се посрещат на Запад с все по-голям скептицизъм. Поради вътрешно-партийни съображения външният министър прицелва изказванията си към онези хора в неговата Социалдемократическа партия, които симпатизират на Русия, а с това пуска от бутилката духа на политиката, водена от неговия съпартиец и приятел на Кремъл Герхард Шрьодер. Вярно е, че въпросната политика към Русия възникна в съвсем други времена, но още тогава неин съавтор беше именно Щайнмайер. Тъй че днес неизбежно се налага въпросът: каква част от онази политика все още е в главата на министъра? Сигурно е само едно: търсейки съмнителна вътрешнопартийна печалба той успя да проиграе голяма част от доверието, което с упорит двугодишен труд си беше извоювал в Полша, в Балтийските държави и в Украйна. А с това отслаби и позицията на Германия в усилията й да намали напрежението в Източна Европа.

Райнхард Везер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main