Да не се окажете безработен, да имате достъп до добро образование и здравеопазване - тези простички условия за индивидуално щастие са отчасти в ръцете на политиците. На друго равнище, биохимичното, щастието зависи от хормоните. Всеизвестно е, че например шоколадът, сексът и спортът „отключват” хормони на щастието в организма. Но и това не е всичко. Дали човек се чувства щастлив или непрекъснато страда - това решават най-вече гените. Ако имате съответната наследственост, ще изпитвате по-голяма радост от живота. Вторият фактор, за който учените са единодушни, е щастливото детство: ако сте отраснали сред хармония и обич, ще бъдете щастливи и през останалата част от живота си. При това - трайно щастливи, както показва едно дългогодишно измерване на така наречения „фактор на щастието”.

Странно, но факт

Психолози следят една контролна група повече от 30 години и проверяват как се чувстват хората, като им задават въпроси и фиксират усещането им за щастие по скала между 1 и 10. Учените се натъкват на удивителен факт. През целия си живот всеки от нас запазва относително стабилно равнище на лично щастие - с известни отклонения през различните си възрасти. Дори такива събития като шестица от тотото или пък ампутация на крайник водят само до временно повишаване или снижаване на „фактора на щастието”, след което стойността му се стабилизира отново на предишното ниво.

И още един смайващ извод правят учените. Докъм 30-годишна възраст всеки от нас се чувства по-щастлив, отколкото след това. Дотук - нищо изненадващо, ще кажете. Странното е обаче, че индивидуалният фактор на щастието спада в продължение само на 15-20 години. Хората около 45-50-годишна възраст отново започват да изпитват все повече щастие от живота, а когато стигнат 65, те вече са точно толкова щастливи, колкото са били на 30.

Как да си обясним този феномен? Просто е, казват учените. До 30-годишна възраст младият човек просто има повече радости и по-малко конкурентна борба. След това обикновено навлиза в трудовия живот, сблъсква се с проблеми и конфликти, бори се за кариера, себедоказване или оцеляване. А възрастният човек става по-мъдър, бихме казали опростено, той умее да се радва на хубавите неща от личния си живот, наслаждава се повече на мига. Възрастният човек умее да различава важно от маловажно, той хаби сили само за онова, което си струва.

И все пак: какво е щастието? Учените спорят, всеки дърпа чергата в своята посока, но в една точка цари пълно единодушие. Щастието е любов - точка по въпроса, категорично заявява известният психолог Джордж Ваян. Да, очевидно щастието зависи най-вече от отношенията ни с околните. Колкото повече приятели имате, колкото по-интензивен, честен, вълнуващ, интимен е личният Ви живот - толкова сте по-щастливи. Или, казано другояче, щастието - това са другите хора.

Прегръщайте се!

Онези от нас, които са разположени в по-разклонени социални мрежи, тоест - имат повече приятели и контакти, те се и смеят много повече от другите, установяват учените. Пак те понасят много по-леко такива драматични събития като смъртта на близък човек или катастрофи от типа на 11-ти септември. Накратко: да имаш приятели и да си гъвкав в избора на приоритети - това те дарява с повече щастие.

Възможно ли е обаче да се „научиш” на повече социалност, да придобеш умението да обичаш, да станеш по-обичан? Учените люто спорят по въпроса. Привържениците на така наречената „позитивна психология” смятат, че могат да помогнат в това отношение, че имат инструменти, чрез които да вдъхват у пациентите и клиентите си оптимизъм и положителни чувства. Опонентите им ги обвиняват в псевдонаучност и отново повтарят: гените и детството решават всичко. Все пак и едните, и другите препоръчват горещо още една проста рецепта за щастие: прегръщайте се и се целувайте, много помага!