"Църквата и манастирите ще дадат за спасението на държавата всичко, с което разполагат", заяви наскоро 71-годишният кипърски архиепископ Хризостом ІІ. И наистина жестът е повече от щедър. Църквата е готова да ипотекира своите недвижими имоти и да издаде облигации, за да помогне на закъсалата държава. На пръв поглед това е учудващо, защото кипърската православна църква рискува да загуби притежанията си. Според познавачи на православните църкви в региона като Георгиос Трантас от Катедрата по православно християнство към университета в Ерфурт, постъпката на Хризостом II всъщност е логична. Тя се обяснява с тесните връзки между държава и църква в православния свят на Югоизточна Европа.

Това се отнася с особена сила и за Кипър. Църковната институция се меси в големите и малките въпроси на политическото ежедневие, самият архиепископ Хризостом II редовно се изказва по различни светски проблеми. При това кипърските духовници нерядко изразяват мненията си не съвсем деликатно: преди десет години например църквата отхвърли мирния план за обединение между гръцката и турската част на острова, предложен от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан, наричайки го "пъклено творение".

Със скиптър вместо жезъл

Църквата има и сериозно политическо влияние в страната. Православните духовници обаче смятат, че властовите им позиции са оправдани. Техният върховен предствител - архиепископът - по традиция се избира пряко от всички членове на църковните общини. По този начин архиепископът е фигура, зад която се обединява мнозинството от народа. Защото три четвърти от едномилионното население на остров Кипър са православни християни.

Висшите духовници в страната са заемали и ръководни политически постове. В началото на 1960-те например архиепископ Макариос изведе острова от британското колониално владичество и стана първият държавен глава на независим Кипър. По негово време станаха и кървавите сблъсъци между кипърските гърци и турци. Духовният си и политически пост той изпълняваше паралено чак до смъртта си през 1977 година.

"Православието в Южна и Югоизточна Европа по традиция е тясно свързано с държавността, а в Кипър това се манифестира дори още по-ярко", казва експертът Трантас. За това има историческо обяснение. Според собствените й думи, църквата на острова е била основана от Апостолите Павел и Варнава още през 45 година сл. Хр. Третият Вселенски събор в Ефес й дава през 431 година значителна автономия. Малко по-късно византийският император предоставя на кипърския архиепископ доста големи правомощия, сред които и правото да носи скиптър вместо жезъл. По време на срещата си с кипърския президент Анастасиадес, Хризостом ІІ също държа в ръцете си символа на светската власт - скиптъра.

Става дума за власт, но и за много пари

Кипърската църква контролира истинска икономическа империя, която се разрасна с времето и която беше до голяма степен опазена дори и в дългите векове на чуждо владичество. "По времето на османското владичество например, кипърската църква отговаря за събирането на данъците", казва Георгиос Трантас от университета в Ерфурт.

Информациите за общата стойност на църковните владения е повече от оскъдна. Експертите обаче предполагат, че църквата е сред най-големите собственици на недвижими имоти на острова. Тя притежава освен това миноритарен дял от собствеността на "Hellenic Bank", третия по големина кредитен институт в страната, както и дялове от една пивоварна. Евентуален банкрут на кипърските банки или сериозна икономическа криза би нанесла огромни щети на църквата. "Дори и само поради това обещанието за помощ, дадено от архиепископ Хризостом, е нещо, което трябва да се взима насериозно - зад него се крие съвсем реална воля за действия", твърди експертът на Берлинската Фондация "Наука и политика" Гюнтер Зойферт.

Автор: Х. Фишер, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева