Японският премиер Наото Кан предлага неговата страна да се откаже от атомната енергетика. Ако той успее да се наложи, това би било началото на края на атомната ера в света, пише в коментара си за "Дойчланд Радио" Зьонке Гетке:

Това е добра новина, която съдържа изненадващо смело решение. Защото Япония, където са в действие 54 реактора, е третата в света сила по атомни енергийни мощности. Фукушима показа колко уязвима е страната, където цунамитата и земетресенията са нещо обичайно.

Печалбата над сигурността

Това е правилно решение, защото досега японската атомна индустрия не се отличаваше с особено отговорно отношение към ядрената технология. Тъкмо "Тепко", фирмата, експлоатираща АЕЦ Фукушима, е фалшифицирала в продължение на десетилетия данните за сигурността, а инспекциите са били символични.

И така решението е правилно, но не е достатъчно. Съмнително е дали страната ще последва идеята на своя премиер. Дори за Германия осъществяването на подобно намерение е гигантски проект. За японците обаче задачата би била многократно по-трудна. В крайна сметка става дума за страна с население от 130 милиона и икономика, която е известна със своята конкурентноспособност.

Освен това Япония не може да внася електроенергия - за разлика от Германия. Както е известно, Япония се състои от острови, без връзка с азиатския материк, макар че в техническо отношение осъществяването на такава връзка е възможно. Затова отпадането на атомната индустрия трябва да намери заместител на място.

Технически трудности

Другото затруднение произлиза от факта, че електромрежата на страната е разделена на две мрежи с различна честота, между които е възможен минимален енергиен обмен. Затова днес електроцентралите в западна Япония не могат да компенсират липсата на ток в района на катастрофата на изток.

Ако занапред страната заложи на регенеративната енергия, тогава всеки от двата района ще трябва сам да компенсира по някакъв начин колебанията в работата на вятърните и слънчевите електроцентрали. Това е технически осъществимо, но ще струва много скъпо.

Не на последно място: политиката и атомната индустрия в Япония са тясно преплетени. Този комплекс контролира медиите и предлага на политиците облаги, под формата на постове и постчета, които те трудно могат да откажат.

Така че няма място за прибързан оптимизъм. Енергийният обрат в Япония би струвал много скъпо, а и изисква разграждане на опасната симбиоза между политика и енергетика. Впрочем премиерът не оповести отказ от атома от утре, той просто изрази надеждата си за бъдещето. По този начин Наото Кан дава тласък на дискусия за енергийното бъдеще на Япония. А това е само първата, макар и важна, стъпка.