В четвъртък миналата седмица Саудитска Арабия и нейните съюзници предадоха на Катар списък с изискванията си към емирството. Все още катарското правителство не е излязло със становище. Американският външен министър Рекс Тилърсън междувременно изрази предпазлив оптимизъм.  В неделя той заяви, че "има важни сфери, които са основа за продължителен диалог, който да доведе до решение на конфликта".

Обширен каталог с изисквания

Списъкът с изискванията съдържа 13 точки, които Катар трябва да изпълни, ако иска да продължи мирните си отношения със съседите. Така например Катар трябва да ограничи дипломатическите си връзки с Иран и да изгони от страната членовете на Революционната гвардия. Трябва също така да прекрати военното си сътрудничество с Иран и сътрудничеството между тайните служби на двете страни. Трябва да прекрати и строежа на турското военно летище, както и да замрази всякакво военно сътрудничество с Турция. Освен това емирството трябва да закрие телевизия Ал Джазира, която отдавна е трън в очите на другите владетели, защото редовно дава думата на представители на Мюсюлманското братство и открито е поддържала т. нар "Арабска пролет". Списъкът съдържа и други изисквания. Така например Катар трябва да прекрати връзките си с терористични организации като Ал Кайда и "Ислямска държава", както и с ливанската Хизбула и Мюсюлманското братство. Саудитска Арабия и нейните партньори, сред които и Египет, квалифицират Мюсюлманското братство като "терористична организация". Емирството трябва да прекрати и всички контакти с опозиционерите в четирите страни.

Главните конфликтни точки

Изискванията засягат основни сфери, в които Катар и някои негови съседи като Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и географски отдалеченият Египет преследват противоположни политически цели. Иран е главният враг на Саудитска Арабия в региона. Както в политическо, така и в религиозно отношение. В Йемен, но и в Сирия двете държави водят една задочна война. Иран обаче разшири влиянието си в Ирак, Сирия и в Ливан чрез елитните части от Революционната гвардия и финансираните от него милиции Хизбула. Затова Саудитска Арабия и нейните съюзници не гледат с добро око на тесните връзки между Катар и Иран. Както в икономически план, така и на дипломатическо равнище.

Култура на диалога

Близкоизточният експерт от германското дружество за външна политика Себастиан Зонс казва, че Катар поддържа съвсем различен политически стил в сравнение със Саудитска Арабия. "Катар се изявява като играч, който може да разговаря с всички. И за разлика от Саудитска Арабия, търси много по-открит диалог", казва той. Това се отнася и до групировки като Хамас и талибаните. Според Зонс, Катар е убеден, че трябва да се водят разговори и с тези групировки. "Катар иска да ги приобщи, за да уталожи предварително конфликтите. По този начин Катар иска да предотврати по-нататъшното радикализиране на тези групировки", допълва експертът.

Египет и Мюсюлманското братство

Катар отдавна поддържа тесни връзки с Мюсюлманските братя. Началото на тези връзки бе поставено още през първите години на т. нар. Арабска пролет през 2011 година. Когато Мюсюлманските братя спечелиха най-много гласове на президентските избори през 2012 година, Катар се сближи с тях с надеждата да разшири политическите отношения между Кайро и Доха. Свалянето на Мюсюлманското братство през 2013 година обаче предизвика тъкмо обратния ефект. Отношенията между Катар и правителството на отявления противник на Мюсюлманските братя Абдел Фатах ал Сиси се влошиха. Саудитска Арабия също отхвърля социалнореволюционния религиозен светоглед на Мюсюлманските братя. Кралското семейство съзира в тяхно лице заплаха за социалния и политически ред на арабския полуостров, включително и за ултраконсервативния уахабитски ислям, който господства в Саудитска Арабия.

Изкуството на компромиса

Себастиан Зонс твърди, че за Катар ще бъде много трудно да изпълни всички изисквания. Според експерта обаче, съществуват и възможности за компромиси. "Катар би могъл да се дистанцира от Иран. Също така правителството може да подчертае, че иска да има добри отношения с арабските си братя. По принцип става дума за това, всички участници в конфликта да излязат от него без да пострада реномето им. Смятам за изключено обаче Катар да изпълни всички изисквания", казва Зонс. Въпросът е дали Саудитска Арабия и най-вече новият престолонаследник Мохамед бин Салман са склонни на подобни компромиси. Досега престолонаследникът се представя като безкомпромисен политик.

Как реагират Иран и Турция?

Докато правителството в Доха все още подговя отговора си на каталога с изисквания, Иран вече предложи подкрепата си на емирството. Президентът Хасан Рохани заяви, че "Техеран стои на страната на народа и правителството на Катар". Рияд сигурно възприема израза на солидарност от иранска страна като провокация. Също както и становището на турския президент Ердоган, че списъкът с изисквания спрямо Катар е в разрез с международното право. Засега не е ясно, докъде са готови да стигнат Саудитска Арабия и нейните съюзници, за да бъдат изпълнени техните искания. Малко вероятно е да се решат на открит въоръжен конфликт с добре въоръжения Катар. Себестиан Зонс казва, че и двете страни в конфликта сега се нуждаят от търпение и от умели преговори.